— Сега Крагдън принадлежи на Англия. Може би ще приемат предложението ми за амнистия от практически съображения.
— Ще видим — отвърна Ванора.
Лъвското сърце я загледа как се отдалечава. Главата й беше високо вдигната, раменете изправени, което подчертаваше необикновената й височина. Той не можа да не се възхити на неукротимия й дух, макар и да не му се искаше.
Изпълнената с живот красота на Ванора и изящните й извивки му харесваха. Умът му го накара да види дългите й крака увити около кръста му, докато той прониква в горещия й център. Тази замайваща мисъл плени въображението му. Нейният темперамент показваше страстна натура и той искаше да бъде първият, който ще го отприщи.
Ванора беше съвършената противоположност на любовницата му, която той държеше в Дънсфорд, едно село близо до именията на Едуард, където отсядаха често. Алтея, дъщерята на селския кръчмар, беше дребна, нежна и покорна, но страстна и откликваща на нуждите му. Лъвското сърце беше повече от доволен от нея и посещаваше Дънсфорд всеки път, когато можеше.
Не чувстваше нужда да се жени. Бракът на родителите му беше катастрофален. Майка му беше родила желания наследник и веднага беше напуснала леглото и дома на баща му. Лъвското сърце нямаше представа къде е тя и не се интересуваше. Баща му му беше казал, че си е намерила любовник и го е изоставила, когато е бил много малък. Не я беше виждал и чувал оттогава и дори не си я спомняше как изглежда. Смътно си спомняше нежен глас и успокояващи ръце, но нищо повече.
Макар че баща му лорд Робърт беше граф и придворен на крал Хенри, той прекаляваше с пиенето и хазарта и се наложи да продаде бедните си и зле управлявани земи, за да си плати дълговете. На седем години Лъвското сърце беше даден за отглеждане в чуждо семейство и оттогава не беше виждал баща си, което не му пречеше ни най-малко.
Беше срещнал младия Едуард, когато и двамата живееха като възпитаници в дома на Симон дьо Монфор. Десет години по-голям от принца, Лъвското сърце беше станал негов защитник още тогава. Ако не беше приятелството на младия Едуард, Лъвското сърце щеше да се принуди да продаде услугите си на онзи, който даде най-много, след като бъдеше посветен в рицарство. Той беше придружил Едуард до Франция и когато Едуард получи собствено владение, младият принц беше помолил Лъвското сърце да остане на служба при него.
Обръщайки мислите си в друга посока, Лъвското сърце тръгна да търси иконома на Крагдън. Все още не можеше да реши дали да замени сър Пенрин с някого от своите хора; не беше и сигурен дали Пенрин ще приеме, ако му предложи да остане на служба. Намери иконома в една малка стая, която служеше за канцелария на замъка.
— Предполагам, че възнамерявате да ме замените с някого от вашите хора — каза Пенрин, сякаш прочел мислите му.
— Зависи дали искате да служите на принц Едуард — беше отговорът на Лъвското сърце.
— Сър Пенрин е верен на Крагдън — обади се Ванора от вратата. — Той няма да служи нито на принц Едуард, нито на тебе.
Лъвското сърце се извърна рязко и се намръщи, когато зърна решителното изражение на лицето на Ванора.
— Защо не му позволиш сам да отговори? Ако е верен на Крагдън, значи ще иска замъкът да бъде добре. Това може да стане само с опитен иконом начело. Какво ще кажете, сър Пенрин? Ще останете ли иконом на Крагдън, докато Едуард не реши друго?
— Няма да го направи! — настоя Ванора.
— Ванора, не мислиш ясно — предупреди я Пенрин. — Лъвското сърце завоюва Крагдън за Англия, но ако Луелин успее да го отвоюва? Ти искаш земите ти да ти бъдат върнати в добро състояние, нали?
— Това няма да се случи — възрази убедено Лъвското сърце. — Крагдън със сигурност ще остане в английски ръце.
— Баща ми щеше да се обърне в гроба, ако знаеше, че неговите хора служат на английския принц — каза Ванора.
— Баща ти е мъртъв — напомни й Пенрин. — А ние правим каквото трябва, да за оцелеем.
— Послушай го — намеси се Лъвското сърце. — Той е по-стар и по-мъдър от тебе. Можеш най-добре да служиш на хората си, като ни сътрудничиш. Нищо няма да се промени за тях под английско управление. Те пак ще сеят нивите ти, ще жънат реколтата ти, ще отглеждат добитъка ти, ще плащат десятък. Единствената разлика е, че сега десятъкът принадлежи на принц Едуард.
— Аз ще продължа да изпълнявам задълженията си като иконом, ако сте съгласен — каза Пенрин. — Служил към на Крагдън прекалено дълго, за да го видя сега разорен заради липса на управление. Знам, че сте воин и не можете да стоите тук, за да се грижите за благополучието на замъка, затова аз ще го правя, защото това е моят дом и обичам земята, на която е изграден Крагдън.