Тогава Дафид падна и Лъвското сърце се хвърли върху него, приковавайки го към замръзналата земя с върха на меча си. Онова, което Лъвското сърце не виждаше, беше един от хората на Дафид, който се промъкна зад него с кама в ръката.
— Не! — извика Ванора.
Но, разбира се, никой не я чу сред врявата на битката. Тя смушка силно коня си и дръпна юздите. Животното се изправи на задните си крака, после се впусна напред.
Тя стигна до нападателя точно когато той вдигна камата си, за да я забие в гърба на Лъвското сърце. Налетя върху него с пълна сила и ударът го отхвърли настрана; той се приземи с глухо тупване. Шумът накара Лъвското сърце да обърне глава. Изражението му стана свирепо, когато видя Ванора, но не каза нищо. Нямаше нужда, мрачните му черти казваха всичко. Игнорирайки безмълвното му предупреждение, тя остана на място, напълно готова да защитава открития му гръб.
— Ванора, не го оставяй да ме убие! — замоли се Дафид.
Тя се вгледа безстрастно в бившия си годеник.
— Ти имаше намерение да ме убиеш, Дафид. Не заслужаваш никаква милост.
— Не. Аз излъгах — заоправдава се Дафид.
— Щеше да убиеш детето ми — нападна го Лъвското сърце.
Ванора се разкъсваше. Ненавиждаше Дафид заради това, което беше възнамерявам да стори с Лъвското сърце и нероденото й дете, но дали искаше смъртта му? Беше толкова погълната от развиващата се драма на живот и смърт, че не осъзна настъпилата около тях дълбока тишина. Мечовете не звънтяха, атмосферата вече не беше напрегната, гласовете на мъжете бяха стихнали.
Тогава тя чу глухия звук на подкови, кънтящи по затрупаната със сняг земя, и погледна покрай Лъвското сърце, за да види откъде идва. Конници, може би две отделения, навели глави срещу поривите на вятъра, яздеха през бойното поле, приближавайки се към тях.
— Едуард! — извика Ванора, разпознавайки знамето, развявано от вятъра.
— Като че ли пристигам точно навреме — каза Едуард, когато стигна до тях. — Англия е в мир с Уелс, но тук, изглежда, се води война.
Погледна Дафид, който лежеше неподвижен под меча на Лъвското сърце, после обърна поглед към Лъвското сърце, вдигнал една вежда.
Лъвското сърце тъкмо беше започнал обяснението си, когато сър Джайлс спря коня си до него. Той зяпна.
— Джайлс! Мислех, че си на път към Англия.
— Бях, но срещнах лорд Едуард и ескорта му. Обясних му какво се е случило и той предложи двамата с Диърдри да се върнем в Крагдън заедно с него. Това не е всичко, Едуард доведе…
— Това Дафид Девърел ли е? — запита един мъж, който излезе иззад сър Джайлс.
Изненадата на Лъвското сърце беше огромна, когато разпозна Луелин, и му трябваше известно време, за да си възвърне дар слово.
— Той е — отвърна Лъвското сърце. — Сънародникът ти заплашваше да убие съпругата ми. Ще прекъсна мизерния му живот заради това престъпление.
— Не му позволявай да ме убие, Луелин — замоли се Дафид. — Само исках това, което трябваше да бъде мое. Лъвското сърце ми взе годеницата и ме остави без нищо. Крагдън трябваше да бъде мой.
— Какво ще кажеш, Луелин? Трябва ли Лъвското сърце да убие твоя сънародник? — запита Едуард.
Луелин се замисли.
— Годежът ми усмири войнствения ми дух. Виждам, че имате основателна причина, лорд Лъвско сърце, но ви моля да пощадите Дафид. Тъй като съм на път за дома си, за да се приготвя за сватбата си, ще го взема със себе си. Заклевам се, че повече няма да ви безпокои, защото ще го оженя за овдовялата си сестра.
— Не! — възпротиви се Дафид. — Няма да се оженя за Карън. Тя е десет години по-стара от мене.
Луелин вдигна рамене.
— Ако предпочиташ да умреш, сигурен съм, че Лъвското сърце ще изпълни желанието ти.
— И двете възможности не ми харесват — изсъска Дафид. Усмивката на Лъвското сърце като че ли промени намеренията му, защото той побърза да добави: — Много добре, ще се оженя за сестра ти, но въпреки това протестирам.
Лъвското сърце обаче не искаше да остави Дафид да си иде.
— Той не заслужава да живее.
Едуард се намеси:
— Нека Луелин да се разпореди със своя васал така, както намери за добре.
Със забележителна въздържаност Лъвското сърце дръпна меча си от гърлото на Дафид.
Дафид го изгледа буреносно, стана и взе меча си.
— Чуйте ме добре — извика Луелин към остатъците от армията на Дафид. — Върнете си при съпругите и децата си. Нямам спор с Англия в този момент. — Погледът му се върна към Дафид. — Забрави за Крагдън, Дафид. Той принадлежи на Лъвското сърце поради брака му с Ванора. Аз няма да оспорвам правата му над нейните земи.