— Мъдро от твоя страна — изрече сухо Едуард. — Бих те поканил да прекараш нощта в Крагдън, но той принадлежи на Лъвското сърце и на него се пада да отправи поканата.
Когато Лъвското сърце не каза нито дума, Луелин погледна към небето.
— Снегът като че ли спира; моята дружина ще продължи към Драймиър. Благодаря за ескорта, лорд Едуард.
— Трябваше да го убия — измърмори Лъвското сърце, след като Дафид и Луелин се отдалечиха.
— Знам, че имаш сериозно основание — каза Едуард, — но Англия не е готова да започне война с Уелс. Бъди уверен обаче, че когато стана крал, Уелс ще бъде под контрол.
— Какво става в Англия? Свърши ли гражданската война? Ами Симон дьо Монфор?
— Съпругът на леля ми си е у дома и си ближе раните — каза Едуард. — Сигурен съм обаче, че пак ще чуем за него. Баща ми е прекалено слаб, за да го държи в подчинение още дълго време.
Лъвското сърце погледна покрай Едуард, присвитите му очи проследиха отдалечаването на бързо разпръсващата се армия на Дафид.
— Какво те води в Крагдън?
— Баща ми ме помоли да съпроводя Луелин. И — добави той — да доведа един човек, който много иска да се запознае с тебе.
Лъвското сърце изпъшка.
— Само не и още една изненада. Едва се отървах от предишната.
— Това е…
— Не! Може да почака. Най-напред ще се погрижа за съпругата си. Кулата ми е отворена за тебе и хората ти. Възползвайте се от гостоприемството ми и се настанете удобно.
Ванора изпищя, когато Лъвското сърце се протегна, хвана я през кръста и я настани на коня пред себе си.
— Глупаче такова — избухна той. — Не ти ли казах да се върнеш в кулата?
— Едно „благодаря, че ми спаси живота“ щеше да е достатъчно — отвърна тя сухо.
— Можеше да те ранят… или нещо още по-лошо. Не използваш разума, който ти е дал господ.
Челюстта му беше така силно стисната, че тя се уплаши да не си счупи зъбите.
— Защо се сърдиш? Щяха да те намушкат в гръб. Не мислех, просто реагирах.
Лъвското сърце не каза нищо, когато влязоха пред подвижната решетка. Не спря, докато не стигнаха в двора. Слезе от коня, подаде юздите на едно момче и смъкна Ванора от седлото. Остана зловещо смълчан, докато я внасяше в кулата. Меър и отец Кадък се втурнаха да ги посрещнат, но строгото му изражение ги накара да преглътнат думите си. Той мина бързо покрай тях и се отправи към дневната.
Когато влезе в стаята, я пусна да стъпи на пода и затръшна вратата. Изражението му беше толкова свирепо, че тя отстъпи назад, боейки се, че гневът му е насочен към нея. Беше направила толкова много неща, с които да го отблъсне, че беше очаквала, че ще я изостави в ръцете на Дафид. От друга страна, той не й беше направил нищо, когато беше разбрал, че тя е Белият рицар, и беше склонен да се откаже от Крагдън в замяна на живота й, дори ако това означаваше да загуби собствения си живот.
Никой мъж не би рискувал толкова за една жена, освен ако…
Освен ако не я обичаше.
— Глупаче такова — повтори той.
После я привлече в прегръдките си и я целуна.
— Проклета да си — изръмжа Лъвското сърце срещу устните й. — Мислех, че съм те загубил. Исках да убия Дафид, когато Джайлс ми каза, че предпочиташ това копеле пред мене.
Ванора го погледна през булото на сълзите.
— Казах го, за да ти запазя живота. Аз… признавам, че сгреших, като мислех, че ще мога да повлияя на Дафид. Мислех, че ще мога да го уговоря да пусне сър Джайлс и съпругата му, че ще ми позволи да си тръгна, след като бях постигнала това, което исках да направя. Ако бях оставила на тебе, страхувах се, че щеше да нападнеш Драймиър и да умреш. Дафид искаше най-вече смъртта ти.
Ръцете му я обвиха здраво.
— Мислиш ли, че не знам? Никога досега не съм бил толкова уплашен или толкова сърдит, когато научих какво си направила. Мислех, че не се интересуваш от мене. Бях зашеметен, а после вбесен, когато отец Кадък ми каза, че носиш дете от мене. Защо не ми каза?
— Щях, но обстоятелствата се намесиха. — Тя го изгледа натъжено. — Как можа да повярваш, че не се интересувам от тебе, когато ти казах, че те обичам.
— Не вярвах, че е възможно. Как можеш да ме обичаш? Никоя жена никога не ме е обичала. Не съм достоен за обич.
— Не, Лъвско сърце, ти си всичко, което една жена би могла да иска от един мъж. Ти си храбър, самоотвержен, силен, честен…
— Стига, жено! Престани да ме лъжеш.
Тя тупна с крак.
— Да не би да си мислиш, че ще лъжа за такова важно нещо като любовта? Не можеш ли да отвърнеш поне мъничко на любовта ми?