Выбрать главу

Започна да целува гърдите и корема й, слезе надолу, разтвори краката й и вкуси нежната кожа на вътрешната повърхност на бедрата й.

Ръката му докосна мекото гнездо от тъмноруси къдрици и я разтвори с пръсти. Тогава той я целуна там, езикът му раздели нежните й влажни гънки, галейки я, посвещавайки цялото си внимание на мъничката женствена пъпка, която като че ли набъбваше буквално под закачливите му ласки. Настанил устата си над топлия й влажен център, той я взе с език.

— Лъвско сърце!

Викът й го пришпори и той започна да я изтезава с изкусната си уста и език. Тялото й се разтрепери и се вцепени. Той усети напрежението, което се натрупваше в нея, и започна да се бори да овладее бушуващата си страст. Не спря. Не и докато тя не извика от наслада. Освобождението й беше бързо и разтърсващо, тя цялата трепереше.

Обгръщайки седалището й, той я притисна към жадната си уста, държейки я здраво, докато езикът му я похищаваше отново и отново. Тя стигна до кулминация още веднъж, треперейки и викайки името му.

Пулсът му се забърза. Напрежение се трупаше дълбоко в него, когато се надигна над нея, тялото му беше хлъзгаво и блестеше от пот. Погледът му задържа нейния, докато членът му полека навлизаше в нея, дълбоко и още по-дълбоко, а после излизаше и отново навлизаше, удължавайки взаимното им удоволствие.

Той пулсираше целият, всяка част от него, от корените на косата до върховете на пръстите. Топлината ги спояваше, докато погледите им се срещаха и се сливаха. Той още се въздържаше, отмерваше всеки тласък, отвеждайки я бавно, но сигурно към върха на страстта, докато не чу стенанията й под себе си, ноктите й се забиха в раменете му и името й литна като молитва на устните й.

Изруга, толкова близо беше до ръба, че се страхуваше да не издъхне.

— Отново, скъпа — изпъшка той. — Хайде двамата заедно.

Тя прошепна името му и се разпадна. Той се зарови в нея за последен път и се изгуби във всепоглъщащата топлина, която извираше от него. Тялото му се сгърчи и започна да пулсира, когато насладата го завладя изцяло.

— Обичам те, Ванора.

Тя замря.

— Какво каза?

— Да, обичам те. Само глупак би могъл да се усъмни, а аз не съм глупак.

Малко по малко дишането му се забави. Отпускайки се до нея, той я прегърна и се вслуша в биенето на сърцето й, усмихвайки се, когато осъзна, че неговото сърце тупти също толкова ускорено.

— Добре ли си? Не съм наранил детето, нали?

— Не, добре сме. — Последва замислена пауза. — Кажи ми още нещо за любовта, която току-що откри. После ще говорим за детето.

Той въздъхна, дълбока въздишка, която сгря сърцето й.

— Беше права — призна той. — Всичко, на което се възхищавам у тебе, е част от нещо по-голямо. Това е любов, скъпа, сега го разбирам. Понякога любовта не може да бъде обяснена; може само да се почувства. Наистина те обичам, Ванора. Ти не ме изостави, дори когато се отричах от любовта и заявявах, че не съм достоен за обич.

Очите й се замъглиха.

— Ако мога да те науча да обичаш себе си, ще бъда най-щастливата от жените.

— Ако ме обичаш, това е всичко, от което имам нужда.

— Детето ни ще те обича.

Изражението му стана сурово.

— И аз ще го обичам. Кълна се, че никое мое дете никога няма да се чувства недостойно за обич. Родителите ми ме научиха твърде добре колко объркано е едно необичано дете. Мислиш ли, че ще имаме син?

Край очите на Ванора се появиха весели бръчици.

— Ако не първото, значи второто или третото, или…

Ръката му полегна на корема й.

— Нека се съсредоточим върху това, преди да планираме другите. — Дръпна ръката си и се надигна. — Предлагам да отидем долу и да посрещнем Едуард както трябва.

— Да не забравяме госта, когото е довел със себе си. Чудя се кой ли ще е.

— Почти ме е страх да запитам.

Измиха се и се облякоха, без да бързат, после слязоха по стълбите и влязоха в залата, хванати под ръка. Прислужниците чакаха да поднесат вечерята, когато двамата стигнаха почетната маса. Едуард заемаше почетното място, а една красива жена на средна възраст седеше вдясно от него.

— Коя е жената до Едуард? — запита тихо Ванора. — Изглежда ми позната, но не се сещам коя е.

Когато Лъвското сърце не успя да отговори, Ванора го погледна и любопитството й се събуди при вида на явното му недоумение.

— Познаваш ли я?

— Не — изрече той рязко. Нервна напрегнатост се усещаше в гласа му, когато приветства Едуард. — Добре дошъл в дома ми, лорд Едуард.

— Време беше да излезете от уединението си — пошегува се Едуард. — Бузите на съпругата ти са доста зачервени. Предполагам, че и двамата сте доволни от този брак.

— Аз съм — изрече Лъвското сърце, стискайки ръката на Ванора.