— Както и аз — добави тя.
— Надявам се изпитанието, което преживяхте от ръцете на Дафид, да не ви е разстроило извънредно много, милейди — отбеляза Едуард.
Лъвското сърце отговори вместо Ванора:
— Беше агония, за мене и за съпругата ми. Ванора носи моето дете.
Жената до Едуард плесна с ръце.
— О, колко хубаво! Това съм искала винаги за тебе, Лайънъл.
Лъвското сърце насочи вниманието си към жената.
— Познавам ли ви, госпожо? — запита той направо.
Жената изхлипа, изразителните й сребристи очи блеснаха в копнеж.
— Надявах се… но това беше толкова отдавна, ти беше много малък.
Юмруците на Лъвското сърце се свиха, кокалчетата му побеляха.
— Коя сте вие, госпожо?
Жената се извърна, твърде развълнувана, за да отговори. Едуард се намеси:
— Поздрави майка си, лорд Лъвско сърце. Лейди Барбара ме помоли да я придружа до Крагдън, за да възстановите познанството си.
Гняв изкриви лицето на Лъвското сърце.
— Не сте добре дошла в дома ми, госпожо. Утре ще осигуря охрана, за да се върнете там, откъдето идвате.
Той се извърна, но Ванора се изправи пред него, отказвайки да отстъпи.
— Седни, Ванора.
— Не. Лейди Барбара е твоя майка и ти постъпваш неучтиво. Не виждаш ли колко я нарани?
— Ами моите чувства? Не виждаш ли, че ме боли да я виждам тук пред себе си?
Лейди Барбара протегна умоляваща ръка.
— Лайънъл, сине, моля, те позволи ми да ти обясня. Ако все още желаеш да си ида, след като ме изслушаш, с радост ще напусна дома ти и живота ти.
— Не получих никакво обяснение, когато ме напуснахте, госпожо. Знаехте какво ще представлява животът ми с баща ми, но не ви беше грижа.
— Аз чух разказа й, Лъвско сърце — каза Едуард, — и те моля да го чуеш. Мислиш ли, че щях да я доведа тук, ако не смятах, че помирението е възможно?
Лъвското сърце махна нетърпеливо с ръка.
— Нищо, което каже тази жена, не ме интересува.
— Моля те, Лъвско сърце, изслушай я заради мене — замоли се Ванора. — Заради детето ни.
— Мислиш ли, че думите ще я оправдаят в очите ми?
— Не оправдание търся — каза тихо лейди Барбара. — Само искам да знаеш истината.
— Защо? Когато бях малък, исках майка, която да ме обича. Бях дете, когато ме изостави.
— Лъвско сърце, моля те — повтори Ванора.
Лъвското сърце не искаше да чуе нищо, което майка му би могла да каже, но не можеше да откаже на молбата на Ванора. Заради нея щеше да изслуша тази жена, преди да я отпрати.
— Много добре. Ще ви изслушам, след като вечеряме, но не очаквайте съчувствие, защото нямам такова за вас.
Вечерята премина в разговор между Лъвското сърце и Едуард. Лейди Барбара хапна малко, хвърляйки скрити погледи към сина си. Когато Лъвското сърце се нахрани, стана рязко и помоли Едуард за позволение да се оттегли. Щом го получи, покани Ванора и лейди Барбара да се присъединят към него и излезе от залата, без да погледне назад, за да види дали двете жени го следват.
Влезе в дневната и отиде към огнището, взирайки се в танцуващите пламъци. Когато чу, че жените влизат, стисна юмруци; единствено побелелите му кокалчета издаваха колко страда. Поемайки си дъх, за да се успокои, той се обърна и се изправи срещу майка си.
— Седнете — нареди той сурово.
Двете жени седнаха веднага.
Той се обърна отново и се втренчи в огъня, без да вижда друго освен червената кръв на пламъците. Тишината в стаята беше дълбока, нарушавана само от пукането на цепещите се дърва в огнището и диханието на жените, седнали пред него.
Обърна се рязко и се вгледа в майка си, изумен да види сребристите си очи отразени в нейните.
— Откъде да знам, че сте майка ми? — изрече той.
Болезнена вълна разкриви лицето на лейди Барбара и той скова сърцето си, отказвайки да почувства каквото и да било синовно състрадание.
— Мои приятели в Лондон ще гарантират идентичността ми, ако пожелаеш.
Лъвското сърце знаеше, че няма да поиска такова нещо, защото го виждаше с очите си.
— Лъвско сърце, каза, че ще изслушаш какво има да каже лейди Барбара — напомни му Ванора.
Той върна поглед към майка си, която седеше скована и неподвижна, скръстила ръце в скута си.
— Много добре, лейди Барбара, заради съпругата ми ще ви изслушам. Моля, говорете.
Лейди Барбара изпрати към Ванора една треперлива усмивка.
— Благодаря ви.
Когато обърна поглед към Лъвското сърце, очите й блещукаха от непролети сълзи.
— Не съм искала да те напускам, сине. Баща ти ме изхвърли от живота ти и ми каза, че ако се опитам да те видя, ще убие и двама ни. Повярвах му. Страхувах се за живота ти; моят нямаше значение. Робърт беше лош човек. Не минаваше ден, без да мисля за тебе. Едва след смъртта му можах да се върна в Лондон без страх от наказание. Първата ми мисъл беше за тебе и колко исках да те видя отново. Потърсих лорд Едуард и го помолих да ме доведе при тебе.