— Да. Ванора е самичка тук. С изключение на сър Джайлс никой друг от рицарите ми не е женен и съм сигурен, че лейди Диърдри ще има нужда от твоята мъдрост, защото очаква първото си дете.
— Ако наистина искате…
— Искаме — каза Ванора, повтаряйки думите на Лъвското сърце.
Подаде детето на баба му.
— Моля те, занеси го вътре и помоли Меър да му сложи сухи пелени. Кажи й, че скоро ще дойда да го нахраня.
— Аз ще го преоблека — каза лейди Барбара.
— Много мило беше от твоя страна — отвърна Ванора, след като лейди Барбара влезе вътре с детето. — Прости ли на майка си?
— Как можех да не й простя? И тя е била жертва на баща ми, както и аз. Ако някога заприличам на него, облечи бронята и вдигни меч срещу мене.
Тя го изгледа и се усмихна.
— Съмнявам се, ще стане така. Но ще държа меча на удобно място, за всеки случай.
— Можеше да стане, ако не ми беше показала как да обичам. Ако те нямаше, за да ми посочиш колко греша, щях да осъдя майка си още щом пристигне и щях да изгубя възможността да науча истината и да я опозная.
— Научи ли се да я обичаш?
— Да.
Ванора засия.
— Радвам се, че я помоли да остане. Искам да е тук, когато се родят останалите ни деца.
Очите на Лъвското сърце потъмняха.
— Страхувах се, че болката от раждането на сина ни е била толкова силна, че няма да искаш да родиш други деца.
— Меър каза, че раждането е било по-лесно от повечето други раждания, на които е присъствала. Родилните болки, колкото и да са силни, се забравят бързо. Ако такава е божията воля, ще имаме и други деца, които да обичаме, Лъвско сърце.
— Щом се обичаме ние двамата. Може да има времена, когато ще трябва да влизам в бой, но винаги ще се връщам при тебе.
Обещанието на Лъвското сърце беше подложено на изпитание, когато Едуард го призова да му помогне да победи Симон дьо Монфор през 1265 г. в битката при Ившъм, където Симон загина. Лъвското сърце се върна у дома навреме, за да присъства на раждането на четвъртото си — последно — дете и единствена дъщеря.