— Върни се в кулата, Меър. Аз ще чакам тук Ванора.
Ванора остави коня си при Дрем и се върна към реката, промъквайки се покрай стръмния бряг, докато не стигна до пещерата. Убеди се, че никой не я е последвал, после хлътна вътре, взе факела от халката и се върна в параклиса. Отец Кадък я чакаше, когато се появи иззад олтара.
— Слава на бога — въздъхна облекчено той.
— Стана ли всичко по плана?
— Да, мина добре. С божията помощ твоите рицари избягаха през тунела — каза отец Кадък, сваляйки шлема от главата й, за да го върне в сандъка.
Двамата смъкнаха ризницата й. Докато Ванора се преобличаше в роклята си, свещеникът прибра бронята и меча и подреди отгоре расата, за да ги скрие.
— Ела, дете, ще се помолим заедно. Мисля, че ще ти трябва цялата помощ, която можеш да получиш, когато Лъвското сърце се върне.
Ванора беше още на колене в параклиса, когато Лъвското сърце нахлу вътре. Свирепият му поглед не предвещаваше нищо добро.
— Значи тук си била — изръмжа той. — Търсих те. Предполагам, знаеш какво се случи. Белият рицар ни подмами да го гоним из хълмовете. После изчезна. Имаш ли пръст в това? Имаше ли причина аз и моите хора да бъдем примамени извън замъка?
— Не съм излизала от кулата; не можеш да ме обвиняваш за нещо, за което не знам нищичко — изрече сладко Ванора.
— Така ли? — изрече неуверено Лъвското сърце. — Бъди сигурна, че няма да си дам почивка, докато не хвана това копеле. Моли се за безсмъртната му душа, жено, защото дните му са преброени.
Думите бяха едва излезли от устата на Лъвското сърце, когато сър Брандън влетя в параклиса и спря пред него.
Глава 4
— Затворниците ги няма, Лъвско сърце! Всички до един.
С лице, превърнало се в маска на ярост, Лъвското сърце се нахвърли върху Ванора.
— Какво си направила?
Ванора си пое дълбоко дъх, за да укроти бясно туптящото си сърце.
— Аз ли какво съм направила? Не съм се приближавала към кулата. Питай стражите, ако не ми вярваш.
— Така и смятам да направя — изрече Лъвското сърце с измамно тих глас. — Стой където си. Ще се занимая с тебе, след като стигна до дъното на тази работа.
Той излезе от параклиса и дълго време Ванора не можеше да направи нищо друго, освен да се взира в мястото, където беше стоял. Страхът породи усещане за празнота ниско в корема й.
Какво щеше да й направи Лъвското сърце?
Страхът, че ще обвини отец Кадък, Меър и в края на краищата нея, задето затворниците бяха избягали, я притисна неумолимо. Лъвското сърце беше суров мъж. Дали внезапните й действия не бяха изложили на опасност живота на двамата, които обичаше най-много? Макар да знаеше, че милостта му няма да се разпростре и върху нея, тя искаше… трябваше да вярва, че той няма да нарани приятелите й.
— Той е разгневен, дете — предупреди я отец Кадък. — Най-добре е сега да избягаш, докато още имаш шанс. Може да не ти се предостави друг.
— Може би имате право, отче. Вие с Меър трябва да дойдете с мене.
— Ще остана — възрази свещеникът. — Аз съм божи служител; той не може нищо да ми направи. Но ти и Меър трябва да бягате. Ще я намеря и ще ти я доведа.
— Да, отче, вие сте по-мъдър от мене. Моите рицари си отидоха и не могат да бъдат наказани за онова, което аз съм направила. Време е да изляза оттук. Ще намеря Луелин и Дафид.
Отец Кадък побърза да намери Меър. Ванора коленичи да се помоли за безопасното си пътуване. За съжаление, Лъвското сърце се появи със сър Джайлс точно в този момент.
Сложил ръце на кръста, с лице, изкривено от ярост, той изрева:
— Как го направи?
— Аз… нищо не съм направила.
— Не лъжи, вещице. Ти си пратила Белия рицар да ме примами да изляза от кулата, после си освободила затворниците, докато ме е нямало. — Той протегна ръка, обърнал длан нагоре. — Резервният ключ от кулата… дай ми го.
— Няма резервен ключ. Не съм се приближавала към кулата. Стражите ти не ти ли казаха?
— Да, но хората не изчезват безследно. Казаха ми, че твоят свещеник и камериерката ти донесли вода на затворниците тази сутрин.
Отец Кадък и Меър влязоха в параклиса тъкмо навреме, за да чуят думите на Лъвското сърце.
— Ванора не знае нищо — защити я свещеникът.
Лъвското сърце обърна ледения си поглед към свещеника и камериерката на Ванора.
— Обяснете ми как освободихте затворниците — заповяда той строго. — Знам, че Ванора ви е накарала, така че не се опитвайте да ми говорите небивалици.
— Било е чудо — каза отец Кадък, вдигайки очи към небето. — Стражите ви са били при портите. Как може някой да излезе от замъка без тяхно знание?