Мъглив здрач се стелеше над земята, когато Ванора най-накрая стигна Драймиър. Дръзко се приближи към подвижната решетка на малката крепост, поздрави стражата и каза името си. Минаха дълги мигове, преди Луелин и Дафид да излязат от кулата. Когато стигнаха портите, тя свали шлема си и им се усмихна. Луелин веднага нареди да вдигнат подвижната решетка.
— Познах бялата ти надризница — каза Луелин, когато тя влезе в крепостта.
— Какво правиш тук? — запита Дафид. — Не ми харесва, когато се обличаш като боец и се излагаш на опасност.
— Мога да се бия точно като тебе или който и да било мъж — възрази Ванора. — Нали кръстосах меч с Лъвското сърце, за да можете вие с Луелин да избягате? Макар да знаех, че не мога да победя, направих бягството ви възможно.
— Ванора има право, Дафид — призна Луелин. — Тя се изложи на голяма опасност заради нас.
— Въпреки това предпочитам годеницата ми да изглежда като жена. Какво правиш тук, Ванора?
— Чух, че събирате сили, за да нападнете Лъвското сърце, и дойдох да ви помогна.
— Той направи ли ти нещо? — запита мрачно Дафид. — Чух, че не проявявал милосърдие към пленниците си.
— Нищо не ми е направил — увери го тя.
— Как успя да излезеш, без да те проследят?
— Направих се на болна и си останах в леглото. Исках да бъда с вас, когато нападнете Крагдън. И исках да ви кажа, че сега армията на Лъвското сърце е по-многочислена от вашата. Казармите бяха твърде малки за всичките му войници, затова някои са се настанили на лагер във външния двор.
— Имаме план — каза Дафид. — Докато половината от силите ни нападат външната стена, другата половина ще влезе в тунела и ще изненада нищо неподозиращите англичани.
— Добър план — каза тя, — но не бива да убивате Лъвското сърце. Той е любимец на Едуард и трябва да бъде пленен и задържан за откуп.
— Не мога да ти обещая нищо — отговори Дафид. — Не биваше да излизаш от Крагдън. Когато тръгнем да обсаждаме крепостта, ще останеш тук, в Драймиър, на сигурно място.
— Не! Излязох от Крагдън, за да се присъединя към армията ви.
Мисълта за смъртта на Лъвското сърце не й харесваше. Трябваше да бъде там, за да предотврати ненужното клане. Когато силите на Луелин овладееха Крагдън, възнамеряваше да се убеди, че кръвопролитието ще се сведе до минимум. Англичаните бяха по-ценни за Луелин живи, отколкото мъртви, особено Лъвското сърце. Откупът би свършил добра работа за каузата на нейния народ.
— Не! — възрази упорито Дафид.
Ванора се обърна към Луелин.
— Какво ще кажеш, Луелин?
— Решимостта ти е непоклатима като десницата ти, Ванора — отвърна той. — Не намирам причина да откажа на молбата ти.
Глава 5
Три дни след като Ванора се беше оттеглила на легло, Лъвското сърце стоеше пред вратата на спалнята й и гневът му към Меър се надигаше още повече, защото тя упорито отказваше да го пусне вътре. Проклетата жена не му казваше нищо с изключение на това, че треската на Ванора се била засилила и най-вероятно тя се е заразила с нещо.
— Да не мислиш, че ме е страх от зарази? — изрева Лъвското сърце. — Сам ще видя как е господарката ти.
Меър стоеше като скала пред вратата, скръстила ръце на мощната си гръд.
— Не мога да ви пусна. Ванора спи и не бива никой да я безпокои.
— Господи боже, жено! — изръмжа той. — Да не мислиш, че ще направя нещо на господарката ти, докато е болна?
Не чу отговора на Меър в настъпилата врява. Обърна се и видя Джайлс и Брандън, които се появиха в коридора, идвайки откъм стълбището.
— Лъвско сърце! — извика Брандън задъхан. — Армията на Луелин наближава Крагдън.
— Откъде узна това?
— Патрулът ги е забелязал.
— Продължавай.
— Патрулът се изкачил нависоко и се прикрил, докато те отминали, после се върнал по заобиколни пътища в Крагдън, за да съобщи видяното.
— Колко време имаме, преди да пристигнат?
— Няколко часа. Движели са се бавно през гората, за да позволят на пешаците си да не изостават.
— Изненадата е на наша страна. Ако чакаме Луелин да се опита да нападне замъка, това може да доведе само до дълга обсада — каза Лъвското сърце след дълъг размисъл.
— Какво ще правиш? — запита Джайлс.
— Ще излезем и ще се срещнем с тях. Защо да чакаме да ни нападнат, когато изненадата е на наша страна? Ще обърнем обсадата им в своя полза.
— Нашите сили са готови да излязат по твоя заповед — каза Брандън.
— Ще излезем веднага щом хората се въоръжат — нареди Лъвското сърце. — Колкото по-скоро, толкова по-добре. Намерете Алън и го пратете да ми донесе оръжията.