— Излез! — извика тя, увивайки кърпата около себе си.
Тя едва стигаше да я покрие, оставяйки оголени невероятно дългите й крака и издутината на гърдите й.
— Не мисля — отвърна той с глас, внезапно натежал от желание. — Доволен съм да те видя излекувана от твоята болест. — Затвори вратата с ритник и се приближи към нея. — Знаех, че си изключително красива, но нямах представа колко добре си сложена. Никога не съм виждал такива дълги крака у жена.
Ванора отстъпи.
— Не ме зяпай така. Не съм по-различна от която и да било друга жена.
— Не съм на същото мнение. Виждал съм доста много голи жени, всичките с нежна плът и слаба воля. Но ти не си такава.
— Харесва ми, че съм твърде мъжествена за твоя вкус — отвърна Ванора. — Обърни се, докато облека домашната си дреха.
Лъвското сърце се засмя.
— Мъжествена? Едва ли. Ти си изящна и гъвкава като котка, но с достатъчно плът там, където трябва да я има у една жена. — Взря се в голите й ръце. — Мускули ли са това, което виждам, милейди? Откъде ги имаш? — Погледът му се плъзна по тялото й. — Имаш ли и бедрени мускули като тези по ръцете? — Очите му потъмняха и от сребристи станаха пепелносиви. — Имаш ли мускули на места, където окото не вижда? Очаквам с нетърпение лично да ги открия.
Ванора не беше глупава. Знаеше точно какво иска да каже той. Когато се обърна, за да избяга, Лъвското сърце хвана кърпата и я дръпна от пръстите й. Хваната като заек в капан, тя се опита да се прикрие с ръце. Смеейки се, той я дръпна към себе си и ръцете му забродиха свободно по меката кожа на гърба и седалището й. Бавна топлина се разля из вените й, когато той прошепна името й и потърси устните й.
Там, където я докосваше, тя изгаряше. Господи, какво правеше той с нея? Изгаряща жажда се вихреше в тялото й, докато ръцете му търсеха гърдите й и езикът му изследваше устата и с бавна решимост. Продължи да я целува, докато главата й не се замая и коленете й не започнаха да се подгъват под нея. С усилие, родено от отчаяние, тя се отскубна и го блъсна в гърдите.
— Спри! Няма да ти позволя да ме обезчестиш.
— Мисля, че протестираш прекалено много. Искаш ме, Ванора. Почувствах устните ти да треперят под моите и вкусих възбудата ти.
— Не, не те искам.
— Но аз ще те имам, милейди.
Търсейки с какво да отвлече вниманието му, както и своето, тя каза:
— Меър каза, че си нападнал Луелин. Плени ли го?
— Не.
Думите й успяха да разсеят напрежението, той се дръпна от нея и започна да се разхожда. Възползвайки се от разсейването му, Ванора грабна домашната си дреха от леглото и я навлече.
— Той е хитър като лисица — оплака се Лъвското сърце. — Но късметът му не може да трае вечно.
— Моля се да не си прав.
Лъвското сърце я изгледа с присвити очи.
— Каквото и да казваш, върнах се като победител от тази битка. Луелин избяга и армията му се пръсна. Ще мине много време, преди армията му отново да стане каквато беше. Съмнявам се, че ще продължи да бъде заплаха за Англия и в бъдеще.
— Грешиш! — възрази тя разпалено. — Луелин няма да спре, докато Англия не ни остави на спокойствие.
Разстроен от нейното упорство и от собствената си жажда да я завладее, Лъвското сърце внезапно се досети как да я накаже и в същото време да спечели това, което искаше повече от всичко… тялото й.
— Да, Луелин избяга, но се върнах с пленник. Близък на Черния вълк.
Сърцето на Ванора се стегна.
— Познавам ли го?
Злорадствайки тайно, Лъвското сърце изрече:
— Дафид Девърел.
— Дафид? Пленил си Дафид?
— Точно това казах, нали?
— Къде е той? Какво… какво ще правиш с него?
— Заключен е в тъмницата. Колкото до съдбата му, мислех да оставя Едуард да се оправя с него, когато пристигне, но промених намерението си. Луелин и последователите му трябва да получат урок. Ще дам пример с Дафид и ще заповядам да го екзекутират.
Цветът се оттече от лицето на Ванора, тя залитна към скамейката и се отпусна на нея.
— Това е безчовечно. Кажи ми, че не е вярно.
— Няма да те лъжа, Ванора. Твърдо съм решил да го екзекутирам.
— Английски дявол! Чудовище! Нямаш ли милост, нямаш ли състрадание? Няма ли нищо, което мога да направя, за да го спася?
Лъвското сърце се направи, че мисли.
— Може би има начин.
Ванора скочи на крака.
— Кажи ми! Какво трябва да направя, за да спася Дафид?
— Да ми станеш любовница — отговори Лъвското сърце. — Спи с мене, докато съм в Крагдън, и ще пощадя живота на Дафид.
Ванора се дръпна отвратена.
— Защо ме искаш? Ти не ме харесваш.
— Не съм казвал такова нещо, Ванора. Ти реши, че искаш да бъдем врагове. Аз харесвам всички жени, англичанки, ирландки, уелски, шотландки, всички служат за едно и също.