Още повече я безпокоеше това, че не можеше да престане да се пита какво би било да се люби с Лъвското сърце. Привличането помежду им беше интензивно, макар че тя би го отрекла с всички сили. Неговите целувки я караха да трепери от копнеж за нещо, което знаеше, че е порочно, а ръцете му по нея извикваха в ума й греховни мисли. Извръщайки се от прозореца, Ванора притисна по-плътно наметалото към себе си и излезе от стаята. Трябваше да се види с Дафид, преди да отговори на ултиматума на Лъвското сърце. Дафид щеше ли да пожелае тя да приеме неприличното предложение на англичанина? Или по-скоро би умрял, вместо да види годеницата си обезчестена? Тя се надяваше да може скоро да му зададе тези въпроси.
Залата беше доста оживена, когато Ванора седна да закуси след утринната литургия. Лошото време не позволяваше да се работи навън и групи мъже седяха край огнището, убивайки времето с игра на зарове и карти. Лъвското сърце не се виждаше никакъв.
Една прислужничка сложи пред нея хляб, сирене и бира и тя се нахрани добре. Видя Меър и я повика да дойде при нея.
— Какви новини има от Луелин? — запита Ванора с тих глас.
— Нищо не съм чувала — отвърна Меър. — Може би трябва да питаш отец Кадък. Беше вчера в селото.
— Къде е Лъвското сърце?
— Излезе с ловците рано сутринта.
— Сигурно ще се върне изморен, премръзнал и в лошо настроение — предсказа Ванора.
Тя прекара цялата сутрин да надзирава правенето на свещи, но не беше забравила съвета на Меър да пита отец Кадък за новини от Луелин. По-късно същия ден го потърси в параклиса.
— Какви новини имате от Луелин? — запита го тя тревожно.
— Никакви, дете. Никой като че ли не знае къде е отишъл. Армията му се разпиля.
— Колко странно. Англичанинът ще остане господар на Крагдън, ако Луелин се откаже от борбата, а това не предвещава нищо добро за Уелс и за нашите хора. Ако Луелин изостави Крагдън на англичаните, ще избягам.
— Не прибързвай, дете — предупреди я отец Кадък. — Не всичко е загубено.
— Лъвското сърце позволи ли ви да посетите Дафид?
Отец Кадък въздъхна.
— Не. Няма ми доверие. Както добре знаеш, никой досега не е избягал от тъмницата.
— Да, отче, знам. Дафид е обречен и аз съм единствената, която може да го спаси.
— Как, дете? Какво можеш да направиш, което аз не мога?
Ванора нарочно не каза на добрия свещеник какви са условията на Лъвското сърце, защото се страхуваше да не би той да се спречка с англичанина и да си навлече гнева му. Не мислеше, че Лъвското сърце физически ще нарани отеца, но с англичаните не можеше да бъде сигурна в нищо.
— Простете, отче, но трябва да вървя. Докато Лъвското сърце го няма, може би ще успея да убедя стражата да ме пусне в тъмницата.
Макар на отеца да му се беше сторило странно, че тя не отговаря на въпроса му, той изрече:
— Бог да е с тебе, дете.
Ванора се върна в кулата под проливния дъжд. Хладният бриз предвещаваше края на лятото, но тя не очакваше с нетърпение идването на зимата. Ако бъде принудена да напусне Крагдън, не знаеше как ще оцелее, освен ако не потърси подслон у някой от съседите си.
Стражът не беше по-склонен да я пусне да посети Дафид, отколкото предния ден. Тя нерешително се извърна и се прибра в залата. Тъкмо беше седнала пред огнището и беше взела бродерията си, когато Лъвското сърце и ловците нахлуха в залата.
— Бира! — викна той приближавайки се към огнището и протягайки ръце към огъня. — Ужасен ден — оплака се неизвестно на кого.
Ванора не каза нищо, докато той сваляше наметалото си и се обръщаше с гръб към огъня, но не можа да откъсне поглед от него. Туниката и панталонът му бяха мокри, обгръщайки мускулестото му тяло и краката му като втора кожа. Като го виждаше така, не й беше възможно да отрече, че той представлява прекрасен образец на мъжественост. Висок и едър, със здрави мускули по гърдите, тънка талия и тесен ханш, той притежаваше гъвкавата грация на лъв, съчетана със силата на бик. Беше упорит, непредсказуем и арогантен. Когато си наумеше нещо, нищо не беше в състояние да го отклони от пътя му.
— Да не би да ми е пораснала опашка? — запита той.
Ясно осъзнавайки, че се е зазяпала в него, Ванора върна вниманието си към бродерията.
— Всички дяволи имат опашки, нали?
— Играеш си с мене, момиче. Премръзнал съм, умирам от глад и нямам настроение за обидите ти. Като господарка на кулата твое задължение е да се погрижиш за удобството ми.
Ванора остави бродерията си и стана.
— Ще кажа на прислужниците да занесат вана и гореща вода в стаята ти.