Тя го изгледа хладно.
— Може би аз щях да те убия първа. Обучавана съм на воински умения и няма да позволя никой мъж да злоупотребява с мене. Развалям годежа. Сбогом, Дафид.
— Ванора, почакай! Прости ми. Осъден съм на смърт и съм обсебен от дяволи. Не исках да кажа това. Ще те почитам като моя съпруга, каквото и да си била принудена да направиш, за да спасиш живота ми. Просто предлагам да се възползваш от желанията на Лъвското сърце и да спечелиш свободата ми. Моят живот е важен за бъдещето на Уелс. Няма ли да се съгласиш да ми помогнеш?
— Ще направя това, което мога — каза тя и се отдалечи.
Запъти се с натежало сърце към ненавистния англичанин. Винаги се беше възхищавала на Дафид и усещаше, че от него ще излезе добър съпруг, но той беше разбил мечтите й с няколко лекомислено изречени думи. Може би наистина беше изтерзан от тревога, но това не му даваше правото да й говори така непочтително или да я презира, защото е жена.
Дафид дори не беше благодарен за воинските й умения. Беше пожертвала воините си заради неговия и на Луелин живот, беше се изложила на риск. Той смяташе, че тя ще стане негова играчка, щом се оженят. Тя се беше надявала той да види, че е по-различна от другите жени, и да уважава това различие.
Той трябваше да оцени нейната способност да защитава себе си и думите си, но не го беше направил.
— Чух високи гласове. Да не би посещението при Дафид да не е минало добре?
Ванора ахна изненадана; беше се замислила така дълбоко, че едва не се беше блъснала в Лъвското сърце. Отказа да го погледне.
— Всичко е наред. Намерих Дафид в изненадващо добро здраве. Това твоя заслуга ли е?
— Рядко изтезавам затворниците си.
Тя се извърна и се заизкачва по стълбите. Лъвското сърце я сграбчи за раменете и я накара да застане с лице към него.
— Не си променила решението си, нали? Бъди сигурна, че не смятам да се отказвам от това, което ми обеща.
Тя вече не мислеше, че животът на Дафид има някаква цена за нея, но беше дала на Лъвското сърце обещание и не виждаше никакъв начин да отбегне изпълнението му.
Ако първо беше поговорила с Дафид, нямаше да се съгласи толкова лесно да приеме условията на Лъвското сърце. Но дълбоко в себе си знаеше, че би направила необходимото, за да спаси живота на един свой сънародник уелсец.
— Не съм променила решението си — увери го тя. Тръгна нагоре по стълбата пред него. — Нека да свършваме с това.
Веждите на Лъвското сърце литнаха нагоре.
— Ентусиазмът ти ме изненадва, милейди. Може да не споделяш възбудата ми, но не можеш ли да проявиш малко готовност за съвкуплението ни?
— Ти не си мъжът, когото съм си представяла, когато съм мислила как се любя за първи път.
— Дафид не е мъжът за тебе — изрече той строго.
Честно казано, Ванора беше съгласна, но нямаше да признае такова нещо пред Лъвското сърце. Този мъж и така беше достатъчно самонадеян.
— А ти си, предполагам — предизвика го тя. Очите му блеснаха като излъскано сребро.
— Ще те оставя да решиш, след като се любя с тебе.
— Не ми предлагаш нищо освен мимолетно удоволствие. Какво ще стане с мене, когато си заминеш? Всички ще знаят, че съм била твоя курва, и ще прекарам остатъка от живота си без съпруг. Искам мъж, който да бъде мой партньор в живота, който ще отнася към мене като към равна на него, и искам деца. Всички тези неща ще ми бъдат отказани, ако ме направиш своя курва.
След като помисли задълбочено над думите й, Лъвското сърце изрече:
— Ще помоля Едуард да ти намери подходящ съпруг.
Макар че това изглеждаше разумна идея, тази мисъл не му хареса. Представата за Ванора в леглото на друг мъж не беше нещо, за което би искал да се сеща.
— Не се тревожи — отвърна тя. — Едуард сигурно ще ми избере някой англичанин, за когото да ме омъжи, а аз не мога да понеса тази мисъл.
Тя се извърна и се отдалечи.
Лъвското сърце я застигна с две дълги крачки. Настъпи тишина сред мъжете, събрани в залата. Строгият му поглед беше всичко, от което имаше нужда, за да възобновят разговорите помежду си.
— Не им обръщай внимание — каза той, когато забеляза изчервеното й лице и скованите рамене. — Ако някой каже лоша дума за тебе заради това, което ще направим, ще бъде строго смъмрен. Ще направя така, че на всички да им стане ясно, че не си имала никакъв избор.
Шокът й беше осезаем.
— Ще го направиш ли?
— Да. Това изненадва ли те?
Тя вдигна рамене.
— Не се иска много, щом става дума за тебе.
Качиха се по стълбите и тръгнаха по коридора.
— Шокирана ли си, че те искам? Че ще направя всичко, само и само да те имам в леглото си?
— Ти си англичанин — изрече тя, сякаш това обясняваше всичко.