— Да, такъв съм. — Той се пресегна и докосна копринената й коса, оставяйки ръката си да падне на рамото й. — А ти си желана жена. Можех да те взема отдавна, ако бях такъв, който насилва жени, но не съм. — Ръката му се спусна към гърдата й. — Кълна се, че ще получиш удоволствие в ръцете ми, Ванора, и обещавам, че ще дойдеш при мене с желание… не, ще ме молиш да те взема.
— Никога! — закле се тя.
Той отвори вратата на дневната и я въведе вътре.
— Никога е много дълго време, скъпа. Решителен мъж като мене винаги получава това, което желае, а аз те желая.
Той я привлече в прегръдките си, притискайки я към твърдия хребет на желанието си. После я целуна, проследявайки очертанията на устните й, сякаш за да запомни всяка извивка, всеки детайл от пищните им форми. Макар че тя се опита да му се противопостави, волята й не беше толкова силна като неговата. Той разтвори устните й, разделяйки ги с езика си, и я съблазни с настоятелната си целувка.
Нетърпеливо я съблече, докато тя не остана пред него облечена единствено в тънка риза. Очите му потъмняха от гореща жажда, когато посегна да измъкне дрехата над главата й.
— Спрете!
Лъвското сърце изруга яростно, когато отец Кадък нахлу в стаята.
— За бога! — изрева той. — Пак ли вие! Оставете ни.
— Не. Няма да позволя да оскверните Ванора.
— Мога да направя всичко, което реша, със или без вашето позволение. Ванора е съгласна. Питайте я сам, ако не ми вярвате.
Пронизителният поглед на отец Кадък се отклони към Ванора.
— Истина ли е това, дете?
Лъвското сърце затаи дъх, очаквайки отговора й. Тя го искаше, той знаеше, че е така. Разпознаваше всичките признаци на възбудена жена.
— Да, отче — измърмори тя.
Бурното облекчение накара главата на Лъвското сърце почти да се замае, но той се принуди да скрие възторга си.
— Чухте я, отче. Сега ни оставете.
— Ако трябва да направите това, в такъв случай позволете ми да ви оженя. Женитбата с Ванора ще направи действието допустимо в очите на бога.
Лъвското сърце се изсмя.
— Сигурно се шегувате, отче.
— Не се шегувам, синко. За да легнете с Ванора, трябва да се ожените за нея.
Лъвското сърце се почувства като животно, хванато в клопка. Беше твърд и готов да се пръсне, би направил почти всичко, само и само да утоли жаждата си. Но да се ожени…? Нелепо. Опита се да изтласка свещеника от стаята, но той се противопостави със сила, изненадваща за човек на неговата напреднала възраст.
— Не го наранявай — замоли се Ванора.
— Готов съм да изпълня обреда веднага — каза отецът, измъквайки библията си някъде изпод избелялото си расо.
— Проклет да сте, че се месите! — извика Лъвското сърце. — Да не мислите, ме имам нужда от съвест?
— Подозирам, че имате — изрече спокойно отец Кадък.
Членът на Лъвското сърце беше набъбнал и болезнен, готов да експлодира, и той не се интересуваше какво точно трябва да направи, за да вкара Ванора в леглото си.
— Много добре, оженете ни, отче, но това няма да промени нищо. Няма място за съпруга в живота ми.
— Искате ли Ванора, синко?
— Да.
Отговорът му, макар и неохотен, подпечата съдбата му.
— Тогава да продължим с церемонията.
Глава 7
Когато Ванора осъзна, че положението ще доведе до резултат, който нито тя, нито Лъвското сърце желаеха, тя разтърси глава в енергичен протест. Но преди да беше успяла да изрече на глас някакво възражение, Меър нахлу в стаята, цъкайки с език, като видя как неприлично е разголена господарката й.
— Сега, сега, агънце, ще те облека веднага.
За Ванора беше съвсем ясно, че Меър се беше спотайвала пред вратата, иначе не би могла да пристигне толкова скоро след отец Кадък.
— Не! — изрева Лъвското сърце, несъмнено поразен от неочаквания обрат на събитията. — Кажете думите, отче, вземете Меър и излезте. Достатъчно се бъркахте в работите ми.
— Лъвско сърце, това е лудост! — извика Ванора, най-накрая възвръщайки си дар слово. — Никой от нас двамата не иска това.
— Може би не, но аз искам тебе. — Стоманеният му поглед се върна към свещеника. — Думите, отче. Кажете ги, преди да съм си променил решението и просто да взема това, което искам.
— Не! Няма да има брак — извика Ванора.
— Нямаш избор, дете — отвърна отец Кадък. — Помисли за безсмъртната си душа, ако не за друго. Лъвското сърце е рицар; неговия кодекс на чест налага да уважава съпругата си. Станеш ли негова любовница, няма да спечелиш нищо друго освен неуважението му. Така или иначе, той ще те има.
— Думите, отче — изръмжа Лъвското сърце.
Отец Кадък отвори молитвеника си, подканвайки Меър да донесе халата на Лъвското сърце и да го увие около раменете на Ванора. После започна кратката церемония, която щеше да я направи съпруга на Лъвското сърце отсега и за вечни времена. Когато дойде моментът тя да се обрече на Лъвското сърце, думите заседнаха в гърлото й.