— Да или не, Ванора — изрече рицарят предупредително. — Ще те взема, каквото и да отговориш.
— Ванора — повтори отец Кадък, — ще вземеш ли Лъвското сърце за свой съпруг?
— Да, но това не ми харесва.
Смехът на Лъвското сърце разсея напрежението и миг след това отец Кадък ги провъзгласи за съпруг и съпруга. Ванора все още беше замаяна от шока, когато Лъвското сърце избута свещеника и Меър от стаята и заключи вратата след тях. Когато се обърна отново към нея, тя беше зашеметена от изражението на ужас, което се беше изписало на лицето му.
— Господи Исусе Христе! Какво направих?
— Немислимото — нападна го Ванора. — Каква лудост те прихвана?
— Страст — изрече той, не можейки да намери по-добър отговор. Мислех с оная си работа, а не с главата си. — Приближи се към нея. — Но ти си моя сега, Ванора. Не можеш да ми откажеш, а твоят свещеник не може да апелира към съвестта ми.
Той дръпна халата, разголвайки оскъдно облеченото й тяло за жадния си поглед. Тя видя как очите му заблестяват от мрачна жажда, когато той сграбчи ръба на ризата й и я издърпа през главата й. Тогава ръцете му започнаха да се плъзгат по тялото й, галейки гърлото, гърдите, корема, бедрата й. Докосването му накара плътта й да пламне и коленете да се разтреперят. Тя се разтресе цялата, потръпвайки от пламтящото усещане на предчувствие и страх.
Изглеждаше странно, че мъж, който не я обичаше, можеше да я докосва с такава нежност. Той се беше оженил за нея, защото беше принуден и защото страстта беше помътила разума му, не защото изпитваше истински чувства към нея.
Собствените й чувства в този момент бяха объркани. Нищо не я беше подготвило за мъж като Лъвското сърце. Как можеше английски воин, когото се беше заклела да мрази, да събужда такива интензивни чувства у нея?
Сърцето на Лъвското сърце биеше лудо, докато пръстите му изследваха тялото на Ванора. Възхищаваше се на меката й сатенена кожа и беше доста изумен от силата, която намираше под мекотата.
Дланите му обхванаха гърдите й, обгърнаха властно твърдите, стегнати хълмчета. Прокара възглавничката на палеца си по зърната й, докато не почувства реакцията й. Пръстите му минаха леко над розовите връхчета; той чу тихия й протестен вик, но не му обърна внимание. Секунди преди да вземе едно от втвърдените зърна в устата си, той се взря в очите й и видя объркване. Зъбите му обградиха розовия крайчец. Езикът му започна безмилостно да го дразни, облизвайки, защипвайки, вкусвайки и въртейки се около него в деликатни кръгове. Тогава устата му се затвори над набъбналата пъпка и я засмука. Усети я как потръпва и засили натиска.
— Какво правиш с мене? — прошепна тя дрезгаво с глас, изпълнен с паника.
Мъчителна болка беше започнала да се заражда дълбоко в нея и се разливаше из кръвта й като горски пожар. Тя гореше, искаше още от това немислимо нещо, което Лъвското сърце правеше с нея, докато в същото време оплакваше блудната си природа. Инстинктивно се изви срещу него, изстенвайки, докато оплакваше изгубената си невинност.
— Любя се със съпругата си — изръмжа Лъвското сърце.
Думите му й напомниха, че сега принадлежи на мъж, който не я искаше. Мечтите й за любов и вярност лежаха разбити в краката й, защото Лъвското сърце със сигурност щеше да я изостави, след като й се насити. Колкото и да съжаляваше за реакцията си, нищо не можеше да спре чувствата, които той пораждаше у нея. Страстта беше мощна сила и у нея се надигаше страст към съпруга й, ненаситна като всепоглъщащо животно.
Въпреки нежеланието си тя се видя останала без дъх, очаквайки Лъвското сърце да угаси огъня на настоятелната й страст, да я докосне интимно на това място, където болката беше непоносима.
Сякаш осъзнал жаждата й, той спусна ръка, за да потърси меките косъмчета и влажните гънки на мястото, където се съединяваха бедрата й. Тя се разтрепери неудържимо от непознатите усещания, които той пробуждаше у нея. Разтваряйки листчетата на копринената плът, той започна да я гали, докато тя не се почувства овлажняла, сгорещена и набъбнала.
— Искаш ли ме в тебе, Ванора? — запита Лъвското сърце с глас, подрезгавял от желание.
— Не…
Трябваше й цялата воля, която беше способна да призове, за да даде този отговор.
— Лъжкиня.
Грабвайки я на ръце, той я отнесе на леглото. Погледът му не се отделяше от нейния, докато сваляше дрехите си и се отпускаше до нея. Устата му намери едно чувствително място на рамото й и го подразни със зъби и език, карайки я да се загърчи под него. Свеждайки глава, той пое едно зърно между зъбите си и започна да го облизва, докато пръстите му изтезаваха женската й плът.