Затваряйки уши за виковете на ранените, Ванора помагаше на бойците си да избутват стълбите от стените и гледаше как неприятелските бойци падат и се пребиват. Неспиращото бумтене на тарана пред портите се смесваше със стенанията на ранените и това й напомняше да не се заблуждава, че Крагдън е непревземаем. Ако не направеше нещо в най-скоро време, нейните хора бяха обречени.
Ако някои от воините на Луелин бяха останали в Крагдън, вместо да се пръснат кой знае къде, изходът щеше да бъде по-различен. Ванора знаеше, че Луелин е твърде важен за Уелс, за да рискува живота си за Крагдън, затова отец Кадък беше го отвел заедно с Дафид на безопасно място, докато тя и воините й държаха хората на Лъвското сърце мъже заети. Не й харесваше особено много това, че годеникът й не беше останал, за да ръководи отбраната на замъка. Макар че Дафид беше признал загрижеността си, все пак беше тръгнал с Луелин.
— Изтеглете хората от стените — нареди тя на сър Рен. — Искам всички да се съберат във външния двор, когато пробият подвижната решетка. Ще покажем на Лъвското сърце и на принц Едуард, че Крагдън не може да бъде превзет без борба.
— Подвижната решетка не може да издържи още много — извика насърчително Лъвското сърце. — Не отслабвайте натиска. Крагдън и Луелин ще бъдат наши.
Ободрени от думите му, воините се хвърлиха с нови сили в боя. Разнесе се силен крясък, когато подвижната решетка поддаде под ударите им, а после падна с оглушителен трясък.
Конници и пешаци проникнаха през отвора. Лъвското сърце, плътно следван от Джайлс и оръженосеца си, препусна в галоп покрай нахлуващите орди, после спря рязко и конят му се вдигна на задните си крака.
— За бога! Какво е това?
Беше очаквал да намери защитниците на Крагдън победени и покорни, но нямаше нищо подобно. Белият рицар, обграден от воините на Крагдън, изглеждаше всичко друго, само не и победен.
— Предайте се! — извика Лъвското сърце. — Ние сме повече.
Белият рицар не каза нищо, взирайки се в Лъвското сърце през тесния отвор на наличника на шлема. Враждебността на рицаря беше толкова ясно доловима, че Лъвското сърце почти усещаше как го изгаря. Единственият отговор, който получи, беше лекото свеждане на копието на рицаря.
— Достатъчно кръв се проля — продължи Лъвското сърце. — Щом ми предадете Крагдън и Луелин, клането ще спре.
Очевидно Белият рицар нямаше намерение да се предава, помисли Лъвското сърце, когато смъкна наличника си и се приготви за бой.
— Белият рицар е мой — изръмжа той към Джайлс. — Кажи на хората.
После вдигна меча си и се втурна в атака. Сечеше и мушкаше, пробивайки си път към арогантния рицар, усмихвайки се при мисълта, че мечът му ще намери уязвимо място в бронята на противника.
Сблъскаха се с оглушителен звън на мечовете, толкова отблизо, че конете им трудно можеха да маневрират. Силата на Лъвското сърце беше невъобразима и той знаеше, че стройният рицар скоро ще се огъне под бруталния му натиск. Но колкото и страшно да въртеше меча си Лъвското сърце, хитрият му противник умело се изплъзваше от ударите му.
Белият рицар се движеше мълниеносно. Всеки път, когато Лъвското сърце нанесеше смъртоносен удар, не го улучваше или щитът му го отблъскваше. Ядосан, Лъвското сърце започна да нанася все по-безумни удари и накрая един, който едва не свали рицаря от седлото. Но рицарят се съвзе моментално и му нанесе удивителен удар, който проникна през бронята на Лъвското сърце и го улучи в рамото. Бликна кръв, но Лъвското сърце не обърна внимание на болката.
Събирайки цялата си сила, той нанесе поредния удар с меча си и се обнадежди, когато видя Белия рицар да залита. Дивакът у Лъвското сърце взе връх и той започна да си напада още по-ожесточено.
Уморен е, помисли ликуващо Лъвското сърце.
— Отстъпват — обади се сър Джайлс зад него.
— Няма да приема нещо по-малко от пълно предаване — извика Лъвското сърце. — Чувате ли, сър рицарю? Предайте се. Вашата армия е победена.
Силен удар, насочен към ребрата на Белия рицар, придружи думите на Лъвското сърце. Мрачна усмивка разтегна устните му, когато видя рицаря да пада от коня си. Лъвското сърце щеше да слезе и да нанесе смъртоносен удар, ако двама от защитниците на Крагдън не се бяха приближили зад него, карайки го да отклони вниманието си от рицаря, за да се защити. Джайлс се присъедини към мелето и скоро воините от Крагдън бяха преодолени. Но когато Лъвското сърце се извърна към мястото, където беше паднал Белият рицар, от противника му нямаше и следа.