— Да продължавам ли?
Тя почувства как напрежението му отслабва; досега не беше осъзнала колко стегнати са били мускулите му. Преглъщайки мъчително, тя кимна.
— Искам да ту чуя да казваш думите. Искаш ли ме, Ванора?
Да признае подобно нещо би наранило гордостта й, но тя вече не можеше да отрича жаждата си. Докато умът й го отхвърляше изцяло, тялото й го желаеше.
— Да, искам те.
Той я целуна, дълбока целувка, която я разтърси до дъното на самото й същество. Сграбчвайки раменете му, тя пожела да се движи по-бързо, да свърши с всичко това, но той я контролираше; ръцете му, пъхнати под седалището й, я притискаха към него. Накара я да възприеме неговия ритъм, ту бавен, ту бърз, но винаги властен.
Той се размести и я притисна по-здраво към кожите.
— Бих казал, че си подхождаме — прошепна той на ухото й. — Чувстваш ли ме в себе си?
Тя размята глава насам-натам по възглавницата, усещайки всеки набъбнал негов инч да я запълва.
— Да.
— Толкова си стегната, топла и влажна отвътре.
Думите му засилиха усещането й за движението на хълбоците му, за горещата сексуалност на съвкуплението им. Тя изстена. Той се заби рязко в нея. Заля я със страстта си. Натискът нарасна, но тя се помъчи да му се противопостави.
Той изруга тихо.
— Не се сдържай. Отдай ми се, Ванора. Ти си моя.
Започна да се движи заедно с нея, безпощадно, все по-бързо и все по-дълбоко, сякаш искаше да докосне душата й. Тя внезапно се уплаши от начина, по който се чувстваше, като че ли беше изгубила контрол над тялото си. Пропъди вътрешния глас, който шепнеше неща, които не искаше да чува: че Лъвското сърце имаше право да я използва по такъв начин и че тя харесваше това, което той правеше с нея.
Времето замря, докато тя се притискаше към него и телата им се движеха като едно. Тя чуваше собствените си заглушени викове и не можеше да ги спре. С всеки тласък на члена му тя се извисяваше все повече и сетивата й пулсираха в растящ екстаз. Тогава тялото й сграбчи твърдата му дължина и се разтърси във вълни на безумно удоволствие. Замайващите конвулсии като че ли продължаваха безкрай, а виковете й изпълваха стаята със сладка музика, докато тялото й достигаше невъобразими върхове.
Хълбоците му не преставаха атаката си, дъхът му дращеше ухото й. Тя стегна мускулите си около него. Той изруга силно, после навлезе рязко още веднъж, задържайки се в нея, и мощната му кулминация я изпълни с вибриращата топлина на живота.
Дишайки дълбоко, Ванора затвори очи, ясно осъзнавайки, че току-що се е случило нещо мимолетно. Всичко в нейния свят се беше променило. Тя беше наистина и безвъзвратно вече жена и за своя изненада не съжаляваше за загубата на девствеността си. Не чувстваше болката от похищаването, а радостта, че е любима. Не любима в истинския смисъл на думата, защото Лъвското сърце не я обичаше със сърцето си, но все пак я обичаше.
Той се вгледа в нея. Косата й беше разпиляна като объркана коприна с цвят на пясък по възглавницата, а тялото й още го стискаше здраво. Нерешително се отдели от топлата й мекота и се търкулна настрани, обвивайки ръце около нея, за да я привлече към себе си.
— Не беше толкова зле, нали?
Самодоволното му изражение я подразни.
— Как го направи?
Той се ухили.
— Кое?
— Не те исках, но ти направи такива неща с тялото ми, че…
Замълча, не можейки да изрече думите.
— Накарах те да ме искаш? Признай си, скъпа, дадох ти удоволствие, точно както бях ти обещал.
— Нарани ме.
— Болката е бремето, което жената трябва да носи, но е малка цена, нали? Ще изпиташ това удоволствие без болка още много пъти, преди да напусна Крагдън. Ще се погрижа за това.
— Арогантността ти ме ужасява, сър рицарю.
Тя се опита да стане, но ръката му се стегна около нея.
— Къде отиваш?
— Прегладняла съм. Трябва да сляза долу и да видя какво става с яденето ни.
— Не, подозирам, че ни чака пред вратата.
Той стана и дръпна завивката над нея.
— Стой така, докато го донеса.
Ставайки гол от леглото, той се отправи към вратата. Погледът на Ванора се спусна по стегнатите кълба на седалището му и тя си припомни как мускулите му се бяха свивали под ръцете й, докато той навлизаше в нея. Погледът й се вдигна нагоре, забелязвайки белега близо до лявото му рамо и другия на дясното, но по-ниско, както и още един, на лявото му бедро.
Имаше тяло на боец, силно и мускулесто, не като набитите тела на сънародниците й. Несъмнено Лъвското сърце нямаше равен на себе си. Ако не беше англичанин… Мисълта отлетя, когато той отвори вратата и намери подноса, който оръженосецът му беше оставил за тях. Върна се с него към леглото. Одобрителният й поглед се спря на слабините му.