— Отново? Не е за вярване, че искаш да правиш… това на дневна светлина.
Той вдигна рамене.
— Нощ, ден, няма значение. Това се нарича правене на любов, Ванора. Не можеш ли да го кажеш?
— Обичаш ли ме, Лъвско сърце? — Зашеметеното му изражение отговори на въпроса й, защото тя добави: — Не мисля. Това, което направихме, беше съвкупление на две разгонени животни. Останах в параклиса след литургия, за да се моля за прошка.
Веждите му се стрелнаха нагоре.
— Защо имаш нужда от прошка?
— Не биваше да ти позволявам да извадиш на показ блудната ми природа. Моля се да получа сили да устоя на следващото ти нападение.
Смут се изписа на лицето на Лъвското сърце.
— Нападение? Така ли му казваш? Защо искаш да се противопоставяш на това, което ни доставя удоволствие? Не е грях това, което направихме, защото твоят свещеник изрече думите, които го правят редно в очите на бога.
— Ако не беше подтикнат от страст, никога нямаше да се ожениш за мене.
— Така е, но е твърде късно за съжаления. Стани, съпруго. Ще отидем в залата да закусим и да приемем поздравления по случай брака ни. И твоите хора, и моите трябва да ни видят заедно.
Хващайки я за ръката, той й помогна да се изправи. Отец Кадък избра този момент, за да се появи от сакристията, носейки един лист пергамент в едната ръка и мастилница с перо в другата.
— А, добре, че и двамата сте тук. Подготвих брачния ви документ. Чака само подписите ви.
Лъвското сърце погледна към документа с не особено голям ентусиазъм. Ако откажеше да подпише, бракът щеше ли да бъде невалиден? Остана взрян в пергамента толкова дълго, че отец Кадък се прокашля и поднесе мастилницата под носа му.
— Подписът ви, сър Лъвско сърце.
Макар че Лъвското сърце искаше да раздере документа на парченца, нещо у него не му го позволи. Любовта му към свободата се бореше с желанието да притежава Ванора телом и духом. Желанието надделя, когато той потопи перото в мастилницата и положи подписа си на документа. Когато предаде перото на Ванора, тя отказа да го вземе.
— Подпиши, дете — насърчи я отец Кадък. — Нямаш избор. Деянието е извършено, нали? — запита той, загатвайки за брачната й нощ.
Тя се обърна към Лъвското сърце, лицето й беше като изсечено от строги линии.
— Ще удържиш ли на думата си, сър рицарю? Дафид ще живее ли?
— Да, ще живее.
— Ще го освободиш ли?
Последва дълга пауза.
— Зависи колко добре ми угаждаш. Но не мисли, че можеш да го вземеш за любовник, когато замина. Отец Кадък ще бди да останеш вярна на обета си. — Той фиксира свещеника с пронизителен поглед. — Нали, отче?
Защо го каза? Щом заминеше от Крагдън, за него не трябваше да има значение какво ще прави Ванора.
— Не се страхувай, Лъвско сърце — изфуча тя. — Не бих погледнала Дафид, дори да беше единственият останал мъж на земята.
Хващайки перото, та написа името си на брачния документ, върна го на отец Кадък и изхвръкна от параклиса.
Глава 8
Лъвското сърце застигна Ванора в двора. Хвана я за лакътя, за да й попречи да избяга, и я поведе към залата. Настани я на почетната маса и се отдели, за да поговори насаме със сър Джайлс. Изчака Джайлс да тръгне, а след това се върна при Ванора. Беше очевидно, че всички знаят за прибързания им брак от снощи, защото сър Брандън стана, вдигна чашата си и поздрави двойката.
— Поздравления за женитбата ви — измуча той.
— И нека бракът ви да бъде плодовит — извика друг рицар.
Един по един рицарите на Лъвското сърце станаха, вдигнаха чаши и пиха за здравето и благополучието на двойката.
— Благодаря ви — каза Лъвското сърце. — Ние с моята невеста бихме искали довечера да се присъедините към нас, за да отпразнуваме сватбата ни.
— Нямам настроение за празнуване — изсъска Ванора. — Този брак е фарс и ти го знаеш много добре.
Топлината напусна погледа му.
— Това е законен брак, подписан, подпечатан и консумиран. Беше сключен в миг на лудост, но сега трябва да живеем с последиците. Няма да си длъжна да ме търпиш прекалено дълго, защото Едуард скоро ще има нужда от мене някъде другаде.
Ванора отчупи коричка хляб и я пъхна в устата си. Задъвка внимателно, преглътна и запита:
— Сигурен ли си, че никога няма да се върнеш в Крагдън, щом Едуард заповяда да отидеш другаде? Обещаваш ли?
— Доколкото ми е по силите да обещая подобно нещо. Аз съм васал на Едуард. Отивам, където той пожелае, за толкова време, колкото той сметне за необходимо.
— Стига да ме оставиш на спокойствие, не ме интересува къде ще отидеш.
— Така ли? — каза Лъвското сърце с дяволит блясък в очите. — Снощи ме харесваше достатъчно много.