Почукване на вратата му попречи да продължи. Лъвското сърце даде позволение и двама мъже влязоха, влачейки голяма дървена вана, и я поставиха пред огнището. Последва шествие от прислужници, носещи кофи с гореща вода. Когато ваната беше напълнена, Лъвското сърце освободи всички. Но щом Ванора се опита да излезе заедно с прислужниците, той я спря с рязка команда.
— Не! Ти ще останеш тук да ме изкъпеш.
Тя замря, когато той смъкна гащите си, страхувайки се да погледне, но не можеше да се сдържи. Този мъж нямаше ли срам? Потаен поглед й доказа, че Лъвското сърце беше великолепен в голотата си. Нищо в нейното въображение не я беше подготвило за мрачните гравирани линии на лицето му или за мощните очертания на тялото му на боец. Той беше як, силен и строен, като лъв, откъдето идваше и прякорът му. За един кратък, луд миг тя се запита какво ли е да почувства ръцете му да я обгърнат плътно, да почувства широките му гърди притиснати до нежната й гръд, да усети устата му върху своята.
Тя преодоля разсейването и събра мислите си, когато Лъвското сърце влезе във ваната и се отпусна във водата.
— Можеш да започнеш от гърба — каза той, подавайки й кесията за баня.
Ванора я грабна, насапуниса я и мина зад гърба му. После започна да го търка.
Лъвското сърце осъзнаваше присъствието й повече, отколкото я беше накарал да повярва. В мига, когато тя се допря до тялото му, той усети как членът му се втвърдява и тестисите се стягат; осъзна, че отдавна не е вкусвал сладката женска страст.
Когато тя започна да търка раната му, той затаи дъх.
— Полека, жено!
— Нали каза, че е незначителна? — обади се тя със сладък глас.
— Искаш ли да ти покажа нещо, което не е незначително? — изрече той, хващайки ръката й, за да я отведе към слабините си.
Ванора се дръпна шокирана. Плътта му под ръката й се оказа твърда като стомана, но гладка като кадифе. Тъй като беше девица, не я бяха карали да къпе гостите на баща си и никога не беше виждала, още повече пък докосвала мъжкия орган, но гордостта не й позволяваше да се уплаши от крещящата мъжественост на Лъвското сърце.
Залепвайки усмивка на лицето си, тя обхвана ерекцията му и заяви с равнодушен глас:
— Много си суетен, ако смяташ, че това ми прави впечатление. Онова, което е забележително за едни, не е толкова интересно за други.
Тъмните вежди на Лъвското сърце се стрелнаха нагоре.
— Може би ще искаш да ти демонстрирам какво може да прави недотам забележителният ми член.
Ванора дръпна ръка и щеше да избяга, ако той не беше сграбчил роклята й, за да я задържи на място.
— Не си ме доизкъпала.
Тя отвори уста, за да му хвърли презрителен отговор, но не успя, защото вратата се отвори рязко и един мъж с развяващо се около глезените му кафяво расо влетя в стаята; острите му сини очи искряха в основателен гняв.
— Дойдох колкото можах по-скоро, Ванора. Когато чух, че англичанинът те е замъкнал в дневната, се уплаших да не се случи най-лошото. Махнете си ръцете от нея, сър Лъвско сърце.
— Кой сте вие? — Тонът на Лъвското сърце накара тръпки от страх да пробягат по гръбнака на Ванора.
— Отец Кадък няма лоши намерения — извика тя, впускайки се да защити свещеника.
— Не ме защитавай, Ванора — каза отец Кадък, потупвайки я по рамото. — Аз само върша работата на бога.
— Работата на бога ли? — намеси се Лъвското сърце. — Тогава, моля ви, кажете ми какво общо с бога има удоволствието от банята.
Изправяйки се в целия си недотам внушителен ръст, отец Кадък обтегна неодобрително устни.
— Няма да обезчестите Ванора, сър рицарю. Тя е сгодена за един смел уелски воин.
Тъмният поглед на Лъвското сърце се прехвърли към ъглите на стаята. Презрителна нотка прозвуча в гласа му.
— Къде беше смелият уелски воин, когато Ванора имаше нужда от него, за да защитава Крагдън?
Отец Кадък хвърли поглед към Ванора и изрече:
— Той е с…
— Отче! — извика тя. — Внимавайте какво говорите. Не давайте информация на врага.
В миг на прозрение Лъвското сърце сметна, че е открил идентичността на Белия рицар. Това беше годеникът на Ванора. Необяснима ярост го обзе.
— Къде е той?
Ванора го изгледа невинно.
— Кой?
— Годеникът ти. Той водеше воините на Крагдън, той носеше надризница в бяло и златно, нали?
Усмивката й беше прекалено самодоволна, за да му се хареса.
— Не, не беше той.
— Тя казва истината — потвърди отец Кадък.
Лъвското сърце стана; вода капеше от мощната му фигура, докато излизаше от ваната.
— Господ да ти прости лъжите, отче, защото аз няма да прощавам — изръмжа той. — Хората не изчезват безследно. Доведи лечителката да ми зашие раната и кажи на сър Джайлс да дойде тук.