— Вероятно твърде много. Видя ли триумфиращата физиономия на Магьосника, когато заговори за Лъва на кръвното отмъщение?
— Да, тя изглеждаше, сякаш оня изпитва голяма радост.
— Радост от нашата сигурна гибел.
— Да не би да мислиш, че ще ни подхвърлят на лъвовете?
— Подхвърлят точно не, защото за тая цел преди туй би трябвало да ни вържат, а това аз с моята карабина няма да позволя. Докато я имам, ще отхвърля всяко решение на Джема, което не ни предлага никаква надежда. Предполагам, че ще трябва да се бием с лъвовете за живота си.
— Ще приемеш ли това, сихди?
— Първо бих желал да чуя какво ще кажеш ти по въпроса.
— Можеш все пак да си го помислиш. Колко горда би била Ханнех, най-добрата и прекрасна жена, от своя Халеф, ако й занесе кожа, в която е приключил съществованието си един сразен от него лъв!
— А синът ти?
Кара досега не беше изрекъл дума. Като чу този въпрос, той отвърна:
— О, сихди, моето сърце е изпълнено с дълбока печал. Аз съм виновен за пленяването ни, защото заспах, когато бях длъжен да будувам. На драга воля ще се бия с десет лъва, стига да мога само отново да спечеля доверието ти.
— Не го вземай твърде присърце, скъпи Кара — утеших го аз. — Ти беше прекалено уморен. Ти още имаш моето доверие, а що се отнася до пленничеството, мисля, че то ще приключи скоро. Ако предположението ми, че ще трябва да се бием с лъвовете, се потвърди, аз ще се съглася, стига в замяна да ни обещаят не само живота, но и свободата. Ще го сторя не от страх пред шераратите, а от ловна страст, защото и свободата, и живота ни мога да защитя с карабината си и без борба с лъвове. Но вижте, съвещанието свърши и май се канят да ни повикат!
Сред членовете на Джемма беше възникнало движение. Шейхът се надигна, дойде при нас и каза:
— Събранието на старейшините реши относно вас. Ако се намирахме в нашия дуар[27], моята закрила щеше да продължи четиринайсет дни. Но ние сме на път и не можем да ви вземем с нас. Ето защо аз съм в състояние да ви закрилям само докато се намираме в тази вади, а това е само за днешния ден. Всъщност би трябвало да не ви съобщавам нищо повече, тъй като Магьосника го запази за себе си. Но понеже знам, че е в намерението му да ви сплаши с начина си на изложение, то в качеството си на ваш закрилник считам за свой дълг да ви направя един намек, от който можете да си извадите верен извод.
Тъй като след тези слова той направи една пауза, аз вметнах бързо забележката:
— Ние сме ти благодарни за твоята доброта, о, шейх, но трябва да ти кажа, че ние не принадлежим към онзи сорт хора, които се оставят да ги сплашат. Старият Саххар би бил последният, който ще го стори. Вие можете да си мислите за него каквото си искате, ала аз познавам «специалността» му по-добре от вас и знам, че във всичко, с което ви залъгва, той не е нищо друго освен един ха’ин[28].
Когато Абу ’Дем чу тази дума, мрачното му лице малко се проясни и той каза:
— Забелязвам, че Аллах те е дарил със здрав разсъдък. За съжаление, моите шерарати не притежават същия дар. И макар да съм принуден да ви мразя, задето сте предали воините ни на ласафахите, то бих искал все пак да ви благодаря, че сред тях има един, чието връщане от ласафахите не желая.
— Не е нужно да го назоваваш. Това е Абу ел Гхадаб, синът на Магьосника.
— Машаллах! Откъде знаеш?
— Отношението ти към Гадуб ес Саххар ми е по-добре известно, отколкото си мислиш.
— Ако наистина ти е известно, не говори по този въпрос! Чувал съм, че си застрелвал Господаря с голямата глава[29] съвсем сам и посред нощ. Ние не го считахме за възможно, защото, когато поискаме да сразим Удушвача на стадата, потегляме през светлия ден, много воини на брой. Ако го извършим нощем, той ще ни разкъса всичките.
— Това е разликата между вас и нас. Един истински храбър мъж трябва да притежава куража да излезе насреща на лъва сам и очи в очи дори през нощта.
— Това успокоява упреците на моята съвест. Аз искам да ви издам, че тази нощ ще трябва да се биете с два лъва, които вероятно имат малки. Работата е опасна: трима души срещу два огромни лъва, които са десеторно по-страшни, защото закрилят малките си.
— Не ни мисли! Ние не се плашим. Впрочем ти нищо не ни издаде, защото ние подозирахме що за план има старият магьосник. Хитро е от негова страна. Загинем ли, той ще си е отмъстил. Победим ли, което той, разбира се, не счита за изключение, то ще освободим тази красива вади и вас от врагове, за чието убиване би се наложило да заплатите с живота на много ваши воини. Колко дълго вече живее лъвът с жена си в долината?