— От три седмици. Той почти всяка нощ отмъква я кон, я камила! Аллах да го погуби!
— Къде е установил жилището си?
— Там горе в големия Хош ел Хараб[30]. Той всяка вечер слиза с жена си във вади, за да се напие при задния кладенец. А сега елате, трябва да ви заведа при Джема!
Той ни поведе към Събранието на старейшините, чиято присъда трябваше да изслушаме прави. Но аз много-много не се церемоних и седнах. Халеф и Кара естествено погледнаха примера ми. Тогава Магьосника ни се сопна гневно:
— Как смеете да сядате при съвещанието на тези мъдри мъже! Вие сте…
— Мълчи! — пресякох го аз, за да му покажа още в началото колко малко ме е еня за него. — Аз с удоволствие щях да отдам уважението, което храня към тези достопочтени мъже, но ние седнахме, понеже ти си тук. Знаеш ли какъв съм аз в моята страна и при моя народ? И кой пък всъщност си ти? Пред мен ти си като някоя нахална муха, която си мисли, че ще може да изплаши със своето бръмчене лъва.
Оня стрелна ръка към ножа и изтътна:
— Гяур! Известна ли ти е властта, която притежавам над всички духове на земята и Долния свят? Необходимо е само да вдигна ръка и ще паднеш мъртъв на земята.
— Ами стори го! — ухилих се аз. — Мен не можеш уплаши, защото те познавам. Ти си един фешшар (самохвалко), който не е способен на нищо, един гашщаш (фокусник), с когото не бих разговарял, ако тези вдъхващи почит старци не бяха те натоварили да ми съобщиш тяхното решение.
Тогава той подскокна яростно и закрещя:
— Воини на шерарат, застреляйте го, вонящия чакал!
Аз скочих, макар че никой не вдигна пушка срещу мен, към един скален къс, насочих карабината и извиках:
— Кой ще се осмели да дигне ръка срещу нас? Виждате, че на това място никакъв куршум не може да ме улучи. Но тук е моята магическа пушка, която ще убие веднага всеки, който издигне ръка срещу някого от нас!
Беше забавно да се види с какъв страх и бързина се отдръпнаха бедуините към двете страни по линията на стрелбата ми. Магьосникът се умълча. Старейшините заговориха тихо помежду си. После шейхът ми извика:
— Бъди рахат, ефенди! Вие все още стоите под моя закрила и до утре сутринта нищо лошо няма да ви се случи.
— Глупости! Не ние от вас, а вие от нас трябва да се страхувате. Аз оставам тук с магическата пушка в ръка. Който ни оскърби макар и с една дума само, ще му пратя един куршум в главата. Сега кажете накратко какво реши Джемма! Празни приказки не ми се слушат!
Че държането ми предизвика желания ефект, различих по израза на погледите, отправени към мен. В Джемма отново започнаха тихо да се съвещават, после Магьосника се обърна към мен, но по различен начин отпреди:
— Беше решено следното, което аз първо исках да ти обясня, но сега ще кажа накратко. Там горе, в двора на руините, обитават духове, които не искат да се отдалечат от вади. Тази нощ трябва да се биете с тях. Ако ни дадете дума, че няма да бягате, до здрачаване ще бъдете при нас, сякаш не сте наши пленници. После ще отидете горе в двора. Трябва да запалите огън и да го поддържате до заранта. Ако духовете не ви удушат и слезете ли после долу, вие сте свободни.
— Това ли е всичко? — попитах.
— Да.
— Съгласни сме с вашите изисквания. Когато денят започне да преваля, ще се качим горе, за да подклаждаме огън до заранта и се бием с духовете. Но че ще бъдем свободни и ще можем безпрепятствено да продължим ездата си, ако на сутринта сме слезли здрави и читави, за това Джемма трябва да ми даде своята клетва!
Когато свещената клетва, която аз предварително изрекох, бе положена, се почувствах по-сигурен, свалих пушката и отидох при моите спътници. При това трябваше да мина край Магьосника, който все пак не съумя да се сдържи и ми изсъска:
— Вие сте изгубени, защото аз вече чувам в духа си как реве Шеба ет Тхар, който ще ви погълне!
— Ти внимавай да не погълне теб самия! — отвърнах аз.
— Лъвът на кръвното отмъщение поглъща само християни, чийто бог е безпомощен да ги защити. Но за мене е необходимо само ръка да вдигна и той ще избяга от мен.
— Не богохулствай! Да се считаш за по-могъщ от Бога на християните е грях, който не може да ти бъде простен.
— Нека той ме накаже за това! — изхили се подигравателно Гадуб. — Всеки саххар може повече от него.
Тогава аз сложих изплашено ръка върху неговата.
— Дано Бог, който е всемогъщ и справедлив, не запрати това присмехулство обратно върху теб като някоя смазваща скала! Аз се ужасявам от теб. Ти каза, че си имал власт над всички духове на земята и Долния свят. Защо не искат духовете там горе в руините да се махнат от теб, и защо трябва ние да ги прогонваме? Защото ти нищо не можеш и се боиш дори да отидеш до руините, за да изгониш духовете. Аз като християнин няма защо да се страхувам от някой джин. Утре сутринта ние ще се спуснем с добро разположение от каср и ще ви покажем всички духове, които сме победили без усилие!