— Вие сте най-храбрите воини, които познавам, и ние честно ще удържим към вас думата си. Но при следващата среща ще бъдем принудени да виждаме във вас само предводителите на вражеските хаддедихни. Не забравяйте това! А на теб, Кара бен Немзи ефенди, искам да призная, че ти промени моето мнение за християните. Те са храбри, обичащи истината и благонадеждни хора, затова трябва и вярата им да е добра. Аллах да ви съпровожда и да направи пътя ви към дома кратък!…
Когато пристигнахме при хаддедихните, ликуването беше голямо. Халеф галопира до шатрата си, извика на своята Ханнех да излезе, посочи кожата на лъва и сина си и заговори:
— Ханнех, жено моя, перла на всички жени, виж тази кожа и този млад воин, когото си родила за мой прехлас! Той застреля Господаря на гръмотевицата и уби Царя на всички животни. Затова трябва да поздравиш него преди мен! Притисни го до сърцето си и му дай своята благословия, защото Кара бен Халеф с времето ще стане един достоен наследник и последовател на своя баща!
Племето беше гордо от факта, че притежава воин, който въпреки своята младост беше повалил лъв с един изстрел. Кожата на лъвицата аз подарих на Ханнех. И оттогава, когато някой гост поздрави Халеф за тези трофеи, той отвръща с чувство за собствено достойнство:
— В тези кожи някога бяха намъкнати най-прочутият Господар с голяма глава и най-прочутата Господарка на гръмотевицата, защото бяха наречени еш Шеба ет Тхар, Лъва на кръвното отмъщение и неговата жена.