Кони Мейсън
Лъвът
ПРОЛОГ
Нортумбрия, Англия, 1067 г.
Злокобни, кървавочервени пръсти облизаха бледата повърхност на зората и възвестиха началото на нов ден — ден, белязан с печата на надвиснало нещастие. Ариана Крагмер вече познаваше тази гледка от своите видения. Даже ако пратеникът на Завоевателя1 не беше пристигнал, тя отдавна знаеше какво я очаква.
Стоеше на парапета на най-високата кула от бащината си крепост — мъничък силует, изсечен сякаш на фона на аленочервената зора. Умен и предвидлив човек, баща й, Найл Крагмер, бе вдигнал насред земите си крепост по френски образец — с тънки кули с наблюдателници и внушителни външни стени, вместо да построи господарско имение като повечето английски феодали. И тази крепост — една от малкото в цяла Англия — бе доказала, че е надеждно препятствие пред завоевателите в граничните земи на Нортумбрия2.
Ариана се взираше съсредоточено в навъсената зора — гледаше и чакаше, а лицето й бе помрачено от облаци. Откакто й бяха донесли вестта, че баща й и тримата й братя са намерили смъртта си в битката при Хейстингс3 — още оттогава тя знаеше, че този ден все някога ще дойде. След като бе извоювал победата, Уилям Завоевателят действаше светкавично — отнемаше владенията на саксонските благородници и ги даряваше на свои рицари, които се бяха сражавали на негова страна и му бяха останали верни. Затова и Ариана знаеше, че е само въпрос на време копелето Уилям да обърне поглед на север, към плодородните земи на Нортумбрия и да въведе хората си във владение.
— Ето го, идва! Лайън4 идва! — Предупреждението дойде откъм Кийн, сенешалът5 на Ариана, чийто зорък поглед не се откъсваше от хоризонта.
Ариана рязко се обърна и бурен водопад от златисторуси коси обгърна раменете й. Тя присви зелените си очи срещу заслепяващата, кървавочервена зора и видя гордия силует на Лайън да изплува в пространството, където хоризонтът срещаше плодородната почва на Нортумбрия. Яхнал огромен черен жребец, той уверено напредваше към земите на Крагмер. Внезапно първите слънчеви лъчи пробиха гъстата пелена от облаци и бронзовият му шлем проблесна ослепително. Отражението на светлината почти я заслепи.
— Погледнете, води цяла армия!
Ариана свъси вежди. Верният й сенешал не преувеличаваше. Зад гърба на Лайън се простираше върволица от придворни и наемни войници, тежко въоръжени и гордо изправени под металните си доспехи. На лицето й се изписа презрение. Нима великият рицар очакваше едно четиринайсетгодишно, момиче, обградено с шепа войници и камериерки, да се възправи насреща му?
Сърцето й заби по-учестено, докато го гледаше да наближава — безмилостния воин, когото Завоевателят ценеше достатъчно, за да му подари най-богатите владения в кралството. Бронзовият шлем закриваше лицето му. Върху кожената си туника носеше метална ризница, лъскава като обвивката на риба, която мигом го отличаваше като един от най-знатните нормански рицари. В лявата си ръка държеше овален щит, поне пет фута в диаметър и толкова тежък и обемист, че се налагаше да го придържа с широк ремък през рамото си. За коня му бяха прикрепени чифт седемфутови стоманени пики, а в дясната си ръка стискаше двуостър боен меч — огромно, лъскаво оръжие, с каквото само свиреп гигант като него би могъл да си служи. На Ариана цялата тази демонстрация на сила и непобедимост й се струваше излишна и дори оскърбителна.
— Изглежда грамаден и страховит, не мислиш ли, момичето ми? — Ариана се сепна, дочула гласа на вещицата Надая иззад гърба си. — Говори се, че бил незаконороден, също като господаря си Уилям. И е млад. Само на двадесет и две години е, а вече му се носи слава, че бил воин, който не отстъпвал на самия Уилям — нито по сила, нито по кураж. Хората разправят, че дори спасил живота на своя крал, и то когато бил само на осемнайсет. Ето един нормански рицар, който е извоювал титлата си със смелост, с каквато малко мъже могат да се похвалят.
— В такъв случай е още по-жалко, че не е паднал на бойното поле — отвърна злъчно Ариана. — Земите на Крагмер ми принадлежат. Уилям няма право да ми ги отнема и да ги дарява на друг.
— Но ти си още дете! Не можеш да ги защитиш от завоевателите, които настъпват от север. Кралят на Шотландия отдавна е хвърлил око на Нортумбрия. Малкълм не би се поколебал да отнеме Крагмер от едно беззащитно момиче.
Ариана изгледа унищожително кокалестата вещица.
— Ти на чия страна си, Надая? И какво правиш тук? Не си спомням да съм те викала от дупката ти в гората. Може би великият нормански рицар няма да се зарадва да види вещица в току-що придобитите си земи.
3
Hastings — град в Съсекс, югоизточна Англия, където в решителна битка през 1066 г. норманите превземат Англия — Б.пр.