— Нищо й няма, милорд — пренебрежително махна с ръка игуменката. — Това е само поредният й трик. Случвало й се е и преди и бързо се възстановява.
— Болна ли е? — Чертите му се изопнаха от загриженост. Преди пет години бе повярвал, че манастирът „Сейнт Клер“ е райско кътче за беззащитно момиче, което се нуждае от добро възпитание, иначе би потърсил друг дом за невръстната си съпруга. — Защо не ме уведомихте?
— Нищо подобно, милорд, жена ви се радва на крепко здраве. Както вече ви казах, това е само трик.
— Ще я отведа в стаята й, за да почине, преди да отпътуваме.
Игуменката забеляза, че Лайън се кани да я последва.
— Оттук, милорд. — Лайън пренесе Ариана през няколко тесни коридора, преди игуменката да спре пред една от еднообразните врати. Тя отвори вратата и Лайън огледа с погнуса мрачната килия.
— Затова ли платих толкова пари? Тъмна килия с кушетка, стол и един прозорец? — Той изруга толкова цветисто, че благонравната монахиня пребледня и припряно се прекръсти.
— Какво правите, милорд?
Игуменката застана над него, а веждите й се свъсиха в неодобрение.
— Просто се опитвам да видя доколко е пострадал гърбът на съпругата ми. Налага се да я лекуваме, ако искаме да пътуваме на сутринта.
Игуменката се намръщи. Ако Ариана Крагмер си тръгнеше, манастирът щеше да загуби значителни приходи.
— Смятате да я отведете? Мислех, че я оставяте тук завинаги. Дълги години ни се отплащахте щедро да се грижим за нея.
— Още утре ще я отведа у дома. — Без да го е грижа за натрапчивото присъствие на благонравната монахиня, Лайън внимателно отмести краищата на туниката на Ариана и предпазливо оголи гърба й. Пламъкът от единствената свещ в помещението падаше право върху леглото и ясно разкриваше белезите по бледата плът. — Исусе! — процеди Лайън през зъби.
Синините по гърба й бяха придобили пурпурно-лилави оттенъци. Игуменката явно добре бе преценила с каква сила да нанася ударите, защото никъде не бе успяла да разкъса нежната кожа. По целия й гръб обаче се простираха грозни следи от пръчката — от меката извивка на раменете чак до леката вдлъбнатинка на ханша й. Лайън не пропусна да забележи и жълтеникавите белези от предишни наказания.
Когато отново се извърна към игуменката, лицето му бе измамно спокойно.
— Какво е направила съпругата ми, за да заслужи такова сурово наказание?
— Съпругата ви е вироглава и непокорна. Не приема съвети и напътствия. Не уважава нито бога, нито почтените люде. Вие ни заръчахте да изгладим характера й и да я вкараме в правия път. Но това, между другото, са най-малките й грехове.
Игуменката свъси надменно вежди и вторачи поглед в неподвижното тяло на Ариана. Следващите й думи бяха изречени с добре пресметнато презрение:
— Милорд Лайън, с болка трябва да ви съобщя, че вашата съпруга тайно се е срещала с мъж под прикритието на нощта.
Тъмните вежди на Лайън подскочиха рязко.
— Този мъж има ли си име? И как изобщо е било възможно да се срещат? Мислех, че вратите се заключват през нощта.
Игуменката сви примирено рамене.
— Така е, милорд. Не мога да кажа със сигурност дали лейди Ариана е напускала стените на този манастир и дали мъжът е успявал някак да влиза, но със сигурност знам, че са се срещали. Що се отнася до неговото име, по-добре ще е да попитате съпругата си. — Тя се обърна да си върви. — Ще ви пратя мехлем да го втриете в раните й.
Ариана се размърда и простена. Гърбът й гореше. Това беше най-тежкият бой, който помнеше, откакто бе прекрачила прага на „Сейнт Клер“. Толкова ли непростим беше грехът й?
— Не се движи. Игуменката ще изпрати мехлем да облекчи раните ти.
Този глас! Ариана веднага го разпозна. Нисък, плътен и повелителен. Не беше сънувала. Лайън наистина беше тук; не беше си го представила. Предметът на нейната омраза стоеше пред нея в целия си ръст, по-силен от всякога, по-едър отколкото го помнеше, по-властен от самия живот… и толкова привлекателен… Майчице, толкова беше привлекателен, че трябваше да си напомни, че у него се е вселил самият дявол. После внезапно си спомни видението си, в което той бе обгърнат от зловеща тъма, и уплашено се сви.
Смърт.
Безпощадна смърт. Ариана нямаше представа чия смърт бе видяла, но нямаше как да сбърка тъмния призрак на злото.
— Защо сте тук?
— Дойдох да те отведа у дома. Уилям се нуждае от човек, който да брани граничните територии на кралството от Малкълм.
— И нямахте търпение да се втурнете по заповед на копелето.
Лайън я изгледа смразяващо.
— А ти, доколкото виждам, не си загубила нищо от силата на хапливия си език. Но като гледам гърба ти, осмелявам се да кажа, че игуменката не е била така толерантна към буйния ти нрав, както съм аз.