В крайна сметка бунтовниците отказаха да предадат крепостта, с което сами решиха съдбата си. Те наблюдаваха слисано от парапетите на замъка как армията на Уилям започна поголовни разрушения на земите им. Войските палеха, грабеха и опустошаваха всичко, което срещаха по пътя си. Видяха как народът им панически бяга от воините на Уилям и най-после осъзнаха, че Завоевателя е готов на всичко, за да потуши бунта. Не им оставаше нищо друго, освен да напуснат крепостта.
Една сутрин, малко след зазоряване, те напуснаха укреплението и се насочиха към врага. Уилям инстинктивно усещаше, че това не е измамен ход, а истинска атака. Бунтовниците имаха намерение да го отблъснат и да свалят обсадата.
Уелсците бяха избрали най-благоприятното време от денонощието за атака. По-голямата част от армията на Уилям беше разположена далеч от крепостта и изпълняваше повелята на своя крал да разрушава всичко, каквото срещне по пътя си. Само шепа бойци бяха останала с Уилям, сред които бяха Лайън и Едрик. Уелсците излязоха от укреплението си и се насочиха към бойното поле, където по нареждане на Уилям бяха разположени воините на Лайън, готови да защитават до смърт своя крал.
Бароните от земите между Англия и Уелс бяха последните, които се съпротивляваха на инвазията на Уилям по територията на цяла Англия. Когато настъпеше мигът и той ги подчинеше, нямаше да остане никой, който да вдигне оръжие срещу него. Сега Англия почти изцяло принадлежеше на Завоевателя, и той трябваше да преодолее и последната съпротива веднъж завинаги. Само тогава битката на норманите за Англия щеше да приключи.
Двата вражески отряда се срещнаха при равнинната местност, която на север граничеше с дълбока река, а на юг с необятна планинска верига. Без подкрепата на по-голямата част от войниците си, армията на Уилям бе по-малобройна от врага. Независимо от това, той поведе битка с твърдото намерение да постигне триумф. Сега, когато Лайън пазеше гърба му и Едрик се сражаваше смело на негова страна, Уилям беше твърдо решен да спечели битката.
Лайън се хвърли смело в боя с жестоко настървение. Той имаше горещото желание да се докаже още веднъж пред Уилям — така щеше да даде покой и на собствената си съвест. Сражаваше се ожесточено с врага и така утвърждаваше лоялността си към краля. Докато се биеше редом с Уилям, отблъсквайки смъртоносните вражески удари, Лайън си помисли за Ариана. Беше усетил отчаяното й желание да признае пред нея своите чувства, своята любов.
Лайън се страхуваше, че Ариана никога няма да може да го обикне истински, защото дълбоко мразеше норманите, но сега повече от всякога се чувстваше решен да промени това. Единственото, което знаеше със сигурност, беше че тя не е напълно безразлична към него, защото му го беше доказала безброй пъти. И несъмнено изпитваше страст към него. Любеха се диво, всеотдайно и без морални задръжки, и това им беше така нужно, както и въздуха, който дишаха. Това беше основата на тяхната връзка, а той сам трябваше да намери пътя към нейното сърце.
Лайън погледна към Уилям. Кралят се отбраняваше сам срещу атаките на двама плещести уелсци, чиито оръжия жестоко свистяха във въздуха, готови да му нанесат смъртоносен удар. Без да се замисля за собствената си безопасност, Лайън нанесе внезапен удар на своя противник и го повали на земята, а после без да губи време се нахвърли яростно върху другите нападатели. Лайън забеляза как към първите двама се присъединиха още двама уелсци и обградиха него и Уилям в смъртоносен капан. Лайън се промуши напред, за да отбие фатален удар, насочен към краля, и сръчно изпрати врага си в ада.
Уилям нямаше време да изрази благодарността си, но Лайън знаеше, че кралят е силно впечатлен от навременната му намеса. Беше както в добрите стари времена, помисли си Лайън, когато се биеше редом със своя крал и пазеше гърба му. Той обаче си наложи да не разсъждава повече и насочи всичките си усилия към един сръчен уелсец, който ожесточено нападаше Завоевателя.
С периферното си зрение Лайън видя мъжа да се приближава към краля, размахвайки меча си диво и необуздано. Когато Лайън успя да се отърве от своя противник, вече бе твърде късно да обезоръжи или убие коварния уелсец, който посегна да забие оръжието си в незащитената част от тялото на Уилям. В желанието си да го спаси, без да мисли за себе си, Лайън се хвърли срещу Уилям и пое удара, предназначен за краля. Широкото острие на меча попадна под ръката на Лайън, където доспехите бяха най-слаби. Вражеският удар проби ризницата и дрехите му и се заби в плътта.