— Трябва да си починете, милейди. Можете да навредите на бебето, ако седите тук, без да почивате и без да се храните.
— Не мога да се храня, Терса, когато виждам Лайън толкова близо до смъртта.
— Тогава поне си починете. Аз ще остана тук с него и ще ви повикам, ако дойде в съзнание.
— Не, няма да го оставя.
— Тогава ще ви донеса поднос с храна. Така не може да продължавате. — Момичето се обърна и понечи да напусне стаята, но изведнъж се сети нещо и се спря. — За малко да забравя. Лорд Едрик иска да говори с вас.
Ариана се намръщи. Бе забравила, че Едрик остана в замъка.
— Не искам да се виждам с него точно сега.
— Знаете ли, че лорд Едрик е спасил живота на лорд Лайън? — попита Терса. — Белтан ми разказа как лорд Едрик е видял лорд Лайън да пада на колене, покосен от вражеска сабя, и е убил нападателя му точно преди да съсече главата на лорд Лайън. Вторият удар на врага със сигурност е щял да го убие.
Ариана веднага си спомни за раната на врата на Лайън. Този удар наистина би бил фатален. Явно без намесата на Едрик, Белтан щеше да донесе у дома изстинал труп. Ариана дължеше благодарност на Едрик.
— Кажи на лорд Едрик, че съм готова да се видя с него. Изпрати го тук, защото не искам да се отделям от Лайън дори за миг.
— Добре, милейди. Ще ви подготвя поднос с храна, докато говорите с лорд Едрик.
След няколко минути Едрик влезе в спалнята и се насочи към леглото. Ариана се изправи, за да го посрещне. Тя се опита да му се усмихне и му подаде ръка.
— Разбрах, че трябва да ви поднеса благодарностите си, задето сте спасил живота на моя съпруг.
Едрик задържа ръката й и я погледна дълбоко в очите.
— Не ми благодарете още, Ариана. Моя е заслугата лорд Лайън да е все още сред живите, но само Господ знае докога. Очевидно е, че все още се намира между живота и смъртта.
Думите му отново я извадиха от равновесие от очите й бликнаха сълзи.
— О, Едрик, най-много от всичко ме е страх, че Лайън ще умре. Какво ще правя без него?
Прочел мъката в очите й, Едрик я притисна към себе си и й предложи приятелско рамо, на което да поплаче. Ръцете му й донесоха известна утеха и Ариана овладя сълзите си.
— Толкова силно ли го обичате? — попита Едрик и в гласа му прозвуча тъга. Беше му отнело много време, но в крайна сметка проумя, че Ариана обича своя съпруг. Едрик беше отраснал с Ариана и винаги беше смятал, че тя му принадлежи. Още докато бяха невръстни деца, родителите им бяха сключили договор, по силата на който те трябваше да се оженят, когато пораснат. Ако не беше Завоевателя и склонността му чрез бракове да урежда политическите проблеми, Ариана сега щеше да бъде негова съпруга.
— Обичам го от цялото си сърце — изплака тя.
— Не знаех. Винаги съм смятал, че ти и аз… затова и те отведох в Шотландия и настоявах да се омъжиш за мен. Ако Завоевателя не те беше дал за съпруга на лорд Лайън, би ли ме приела за свой съпруг?
— Щях да те приема, Едрик. Приятели сме от деца. Ти беше единственият, който не ме забрави през всичките тези години, докато бях в манастир. Единственият, който се интересуваше от мен. Но това беше преди да срещна Лайън и да го обикна. Ако той беше настоял да споделя леглото му когато се оженихме, когато бях още дете, щях да го намразя до края на живота си. Той явно е знаел това и е осъзнал, че ще е по-добре и за двама ни да ме прати в манастир. За щастие, пораснах и помъдрях, и омразата ми към норманите с времето намаля.
— За мен това е без значение, милейди. Ще остана в Крагмер. Ако лорд Лайън не оцелее, ще поискам ръката ви преди Уилям да ви даде на друг.
Лайън се размърда неспокойно. Гласовете им го смутиха. Той се бореше с безпомощното си тяло и се мъчеше да отвори очи. За миг сетивата му се изостриха и той едва-едва надигна клепачи. Когато погледът му се избистри, видя Ариана в обятията на лорд Едрик. Едрик шепнеше нещо. Концентрирайки и последното мускулче на изтощеното си тяло, Лайън се опита да долови думите му и чу Едрик да предлага на Ариана да се оженят след смъртта му.
Болката, която го прониза в този момент, беше непоносима. Ариана винаги беше желала Едрик за свой съпруг, помисли си той с тъга, и сега вече можеше да го има. Лайън беше сигурен в това, защото повече от всякога усещаше смъртта до себе си. Тази мисъл го съкруши и желанието му за живот го напусна. Той отново затвори очи и се отпусна в очакване на жестоката жетварка.
На Ариана й беше необходимо известно време, за да реагира на думите на Едрик. Тя се отдръпна рязко от прегръдките му и каза решително.
— Не, ако не мога да имам Лайън, не искам никой друг мъж. Няма да мога да обичам никой друг така, както обичам него. Освен това, в утробата ми расте неговото дете.