— Сигурен съм, че лейди Ариана е оценила жеста ви — отвърна иронично Уилям.
— Готова съм да замина незабавно, ако това е вашето желание — каза покорно Забрина, защото не искаше да си навлича гнева на Уилям. Освен това, тя вече беше осъзнала, че идването й в Крагмер е било грешка. Интимните отношения между нея и Лайън бяха минало. Това, разбира се, съвсем не й харесваше, но нямаше друг избор, освен да се примири.
В очите на Уилям припламнаха весели искрици.
— Не, останете. Имам известни планове, които ви засягат. Бях предвидил това да стане в Лондон, но щом така и така сте тук, нека бъде в Крагмер.
— Какви планове? — попита Забрина, внезапно изпълнена с любопитство. Съвсем не й допадаше идеята Уилям да се разпорежда с личния й живот.
— Ще говорим за това по-късно, след като се видя с лорд Лайън. — Той я отпрати с ръка и помоли Ариана да го придружи до стаята на съпруга й.
Лайън нямаше и най-малка представа какво става долу в залата. Все още никой не го беше осведомил за пристигането на краля. Всичко, което знаеше, беше че към замъка се приближава малка армия, която можеше да бъде и вражеска, а той беше принуден да лежи в леглото си, безпомощен като новородено бебе. Е, не беше съвсем безпомощен, помисли си той и се усмихна при мисълта за страстния любовен сеанс. Тъкмо беше решил да стане и да слезе долу да види какво става, когато вратата на стаята му се отвори и влезе Ариана.
— Крайно време беше — промърмори навъсено той.
В този момент в стаята влезе Уилям и Лайън занемя от изненада. Опита се да се изправи, но Уилям поклати отрицателно глава.
— Не бива да ставате, лорд Лайън. Не е необходимо да ми отдавате почести. Вие доказахте лоялността си към мен на бойното поле. Ако не бяхте вие, вече щях да лежа в студената земя. Дойдох в Крагмер с намерението да отдам чест на вашата вдовица. Не мога да ви опиша радостта си, когато узнах, че сте жив. Освен това научих от вашата съпруга — добави той със задоволство, — че се възстановявате много бързо даже сте готов да лудувате в леглото.
Лайън погледна подозрително Ариана. Силно се надяваше, че тя не беше казала на краля, че са правили любов малко преди той да пристигне. За пръв път в живота си Лайън Нормански поруменя от неудобство.
— Не, милорд, не съм искала да… — Доловила смущението на мъжа си, Ариана опита да се намеси, но не намери какво да каже.
Уилям поклати глава и се разсмя от сърце. Това му се случваше толкова рядко, че Ариана и Лайън го погледнаха изумени.
— Спокойно, лорд Лайън — каза Уилям, след като се поуспокои и избърса радостните сълзи от очите си. — Само се пошегувах. Не мога да ви опиша колко се радвам за вас двамата. Истинско чудо е, че лейди Ариана все още има съпруг, а аз — верен другар. Ако не възразите, ще остана в Крагмер до утре, за да присъствам на сватбата.
— Сватба? — попитаха в един глас Лайън и Ариана.
— Да. Бях доста изненадан, когато открих тук лорд Едрик и лейди Забрина. Присъствието им тук е добре дошло за мен. Ако вие сте съгласни, бих желал сватбената им церемония да се състои в Крагмер, вместо в Лондон.
— Много ще се радваме, ако венчавката се състои в Крагмер — отвърна Лайън. — Ако нямате нищо против, бих искал да отпразнуваме и сватбата на моя рицар Белтан и неговата любима Терса.
— Така да бъде! — съгласи се Уилям. — Сватбите ще се състоят утре по обед. Сега ще отида да уведомя лорд Едрик и лейди Забрина за решението си. След това ще се оттегля да си почина. Дългият път от Честър си каза думата.
— Доколкото разбирам, сме спечелили битката — каза Лайън.
— Да, уелсците бяха отблъснати и изгонени от крепостта. Изпратих ги, там откъдето са дошли.
— Горкият лорд Едрик — възкликна Ариана, когато Уилям излезе от стаята. — Той заслужава по-добра съпруга от лейди Забрина.
— Смятам, че ще се спогодят добре, ако лорд Едрик я постави на мястото й своевременно.
Ариана му отправи гневен поглед.
— Предпочитам да не ми припомняш, че познаваш лейди Забрина по-добре от останалите. Ако ме извиниш, има твърде много работа за вършене преди церемонията. Трябва да говоря с готвачите за сватбените ястия и да поръчам на прислугата да почисти за събитието.
Лайън се усмихна доволно и се протегна към нея. Тя се изплъзна от ръцете му с развеселено изражение.
— Достатъчно се раздвижи за днес, мили! — После тръсна водопада от светли коси и излезе от стаята.
— Вече говорих с лорд Лайън. Решихме сватбата ви да се състои утре, тук, в Крагмер — каза Уилям, когато малко по-късно Едрик и Забрина се изправиха пред него. Той нарочно беше избрал малка и сравнително отдалечена от залата стая, в която спокойно да обсъдят подробностите за предстоящата церемония.