— Утре? — ахна Забрина и погледна с неприязън Едрик. — Не може ли да почакаме? Нека се оженим в по-подходящ момент, Ваше величество.
— Според мен моментът е напълно подходящ — отвърна твърдо Уилям. — Моят писар вече прави списък на имуществото, средствата и земите, които ще станат собственост на лорд Едрик след вашата сватба. Ще бъде двоен празник. Сър Белтан и слугинята Терса също ще се женят утре.
Едрик наблюдаваше внимателно Забрина. Тъй като не можеше да има Ариана, той нямаше нищо против да се ожени за Забрина, която беше богата и красива. Но ако тя смяташе да го вплете в женските си игри и да го командва, не беше познала. Колкото по-бързо го осъзнаеше тя, толкова по-успешен щеше да бъде бракът им. Той нямаше никакво намерение да толерира развратното й поведение и смяташе да вземе незабавно мерки.
След като им разясни намеренията си, Уилям се оттегли. Забрина понечи за излезе от стаята веднага след него, но Едрик я сграбчи за ръката и я върна обратно.
— Останете, милейди. Искам да говоря с вас насаме.
Забрина му отправи унищожителен поглед, който недвусмислено разкриваше мнението й за предстоящия им брак.
— Нямам какво да ви кажа, милорд.
— Не се осмелявай да ми говориш. Независимо от твоето мнение, Уилям те избра да носиш името ми и да родиш и отгледаш децата ми. Съвсем скоро ще ти се наложи да споделиш леглото ми и отношенията ни ще станат твърде интимни.
— Говорите за неща, които по всяка вероятност няма да се случат, милорд.
— Ще се случат, милейди, бъдете сигурна в това. И не ви съветвам да злоупотребявате с търпението ми. Когато се родят децата ни, не искам да има никакви съмнения кой е техният баща. Няма да толерирам развратното ви поведение. Ако се наложи, ще ви държа заключена до края на дните ви. Искам добре да запомните думите ми, лейди Забрина. От днес нататък никой друг мъж няма да се възползва от вашите прелести.
Забрина се вгледа в тъмните очи на Едрик и не откри и следа от колебание. Тя се страхуваше той да не отнеме свободата й. Беше свикнала да има много любовници. Не можеше да устои на изкушението да прелъстява мъже, за които се носеха слухове, че са невероятни в леглото, като Лайън Нормански например.
Тя не познаваше Едрик и се страхуваше да сподели бъдещето си с мъж, когото не може да контролира. Щеше да се опита да промени навиците и мисленето му и в никакъв случай нямаше да се предаде без съпротива.
— Не изпълнявам заповеди — каза високомерно Забрина. Едрик осъзнаваше, че тя проверява волята му и прие предизвикателството с вълнение, каквото не беше изпитвал отдавна.
— Ще изпълнявате, милейди, и още как. Нямам никакво намерение да бъда рогоносец. Но не се бойте. Няма да загубите плътските удоволствия, на които сте навикнала. Възнамерявам да правя любов с вас и денем и нощем, всеки път, когато съм в подходящо настроение. Никой няма да може да ме обвини, че пренебрегвам жена си.
Устните на Забрина трепнаха. Като че ли беше направила неточна преценка за човека срещу себе си. Тя го огледа от главата до петите. Беше едър, добре сложен и красив мъж. Струваше й се млад, но очевидно беше доста опитен. Тя обаче съвсем не възнамеряваше да му покаже симпатията си и решително му обърна гръб.
— Очевидно имате високо мнение за себе си, лорд Едрик. Но аз не вярвам на приказки. Очаквам доказателства.
Едрик прие това като покана.
— Искаш доказателство, Забрина? Ще го получиш.
Той я сграбчи за ръката и я обърна с лице към себе си. Забрина разтвори устни от изненада и Едрик забеляза как изкусително навлажни устните си с нежния си, розов език. Преди Забрина да осъзнае какво възнамерява да направи Едрик, той я целуна неустоимо. Езикът му намери нейния и двамата се отдадоха на неочакваното удоволствие. Ръцете му се плъзнаха по гърдите й и той си помисли, че идеално му прилягат — нито прекалено големи, нито твърди малки. Тя изстена високо, когато той бавно повдигна роклята й и пръстите му нежно проникнаха между краката й. Едрик се усмихна доволно, когато плътта й потръпна под дръзките му ласки.
— Господи! Явно са истина слуховете, че си била гореща като самия огън. Но аз ще те опитомя. Когато станеш моя съпруга, ще се наслаждаваме един на друг, колкото искаме. Но не и сега. — Той рязко отмести ръката си и отблъсна Забрина.
Тя дишаше тежко и виолетово-сините й очи бяха изпълнени със страстно желание. Гледаше Едрик така, сякаш той току-що беше загубил разсъдъка си.