— Дойдох да ви поднеса поздравленията си, милорд — Каза сдържано Едрик. — Из цялата страна се носят легенди за лорд Лайън Нормански. Помислих си, че е крайно време да се срещнем, след като сме съседи, а аз съм ваш васал. Затова веднага щом дочух, че се връщате и смятате да се установите в Крагмер, реших да ви се представя. — Той погледна покрай Лайън, сякаш очакваше да види още някой, и когато това не се случи, изглеждаше разочарован. — Все още не съм имал възможност да поднеса благопожеланията си на вас и прекрасната ви съпруга по случай женитбата ви. О, простете — изрече отчетливо Едрик. — Забравих, че вие не сте виждал лейди Ариана почти от толкова време, отколкото и аз. Тя все още ли обитава манастира „Сейнт Клер“?
— Изглеждате добре осведомен за съпругата ми — отвърна Лайън, а в гърдите му се надигна смътно подозрение.
— За никой не е тайна, че веднага след венчавката я изпратихте в манастир, милорд. Трябва много да се е променила за тези пет години. Между другото — вметна Едрик с едва прикрита насмешка, — да не би случайно да водите любовницата си в Крагмер?
— Струвате ми се невероятно добре информиран за човек, който рядко навестява кралския двор — процеди Лайън.
— Може и да не идвам често в двора, но все още имам достъп до хорските клюки — отвърна невъзмутимо Едрик. — Разправят, че лейди Забрина била съкрушена, когато кралят ви наредил да се върнете в Крагмер, за да браните владенията си от набезите на крал Малкълм.
Лайън се вторачи безмълвно в Едрик и сякаш за първи път видя младия, привлекателен благородник с изискан език. Нищо чудно, че Ариана бе мечтала да се омъжи за него. Този мъж беше всичко, което той, Лайън, не беше. За начало, Едрик беше законно роден син и бе наследил титлата от баща си. Беше участвал в битката при Хейстингс и с право бе спечелил уважението на саксонските войски. Сега на Лайън му се струваше странно, че е капитулирал толкова лесно, след като, подобно на всички саксонски благородници, бе поставен пред избора да се закълне във вярност на Уилям или да изгуби владенията си.
Още по-странно му се струваше, че Едрик почти не беше протестирал, когато новият му господар разтрогна годежа му с лейди Ариана. Ако Лайън беше на негово място, щеше да се бори до край, за да задържи годеницата си и Крагмер. Нищо чудно, че някаква част от него не му позволяваше да му се довери. Този човек беше твърде пасивен, твърде лесно приемаше капризите на съдбата. Какво ли замисляше?
— Стори ми се странно, че посещавате Крагмер в същия ден, в който двамата с моята съпруга се връщаме у дома. Има ли нещо спешно, което трябва да обсъдим?
Едрик го изгледа косо.
— Просто чух, че днес се връщате в Крагмер, и понеже и бездруго имах път насам, реших да намина и да ви засвидетелствам уважението си. Вие отсъствахте от Крагмер дълги години. Нямах представа, че лейди Ариана ще е с вас. Всъщност, къде е тя, милорд? Все още не съм имал възможност да я поздравя по случай брака й. Надявам се, че е добре. — В думите му се съдържаше заплаха и предизвикателство. Ако Лайън бе наранил Ариана, щеше скъпо да си плати.
Лайън нямаше възможност да му отговори, защото в следващия миг в салона нахълта Ариана, която току-що бе пристигнала с останалата част от хората му. Нужен й беше само един поглед към двамата мъже и сърцето й слезе в петите. Какво ли правеше Едрик тук? И дали Лайън подозираше, че двамата са поддържали връзка през дългите години в манастира?
Твърдо решена да прикрие объркването и тревогата си, Ариана си наложи да се усмихне и поздрави гостите:
— Лорд Едрик, какво ви води в Крагмер? Наред ли е всичко в Блекхийт?
Напрегнатият поглед на Едрик се установи на лицето й. За първи път от пет години я виждаше на дневна светлина. Когато се срещаха в манастира ги разделяха дебелите решетки и гъстите филизи на бръшляните, а в тъмнината тялото й беше по-скоро тъмен силует. Станала е изумително красива, мислеше си Едрик, докато погледът му се плъзгаше с възхищение по тънката й снага и обратно към лицето й. Още от дете Ариана обещаваше да стане голяма хубавица. Като зряла жена обаче беше по-красива от всяка жена, която някога бе познавал. Едрик стисна ядно зъби при мисълта, че такава красота отива нахалост за омразния Лайън Нормански. Ариана принадлежеше на него, Едрик, истински саксонски благородник, а не на някой си нормански завоевател.
Лайън внимателно наблюдаваше и Едрик, и Ариана, и лицето му придоби замислено изражение. Почувства, че между тях преминава нещо неуловимо, но нямаше представа какво е то. Дали Ариана все още желаеше Едрик? От емоциите, изписани върху лицето на саксонския благородник, Лайън прецени, че Едрик изпитваше нещо повече от обичайното любопитство към бившата си годеница. Той я желаеше.