Всякаква руменина се отдръпна от бледите страни на Ариана.
— Не.
Тази единствена дума се изтръгна от устните й като дрезгав шепот, накъсан и неуверен. През целия си живот бе смятала, че един ден ще се омъжи за Едрик и отдавна бе свикнала с тази мисъл. Едрик беше приятен млад мъж, когото тя ценеше като приятел и беше сигурна, че все някога ще се научи да го обича.
— Аз съм обещана за съпруга на Едрик, откакто баща му почина в Хейстингс.
— Едрик се закле във вярност на Уилям — отвърна Лайън и ненадейно изпита непривична жалост към дребничката девойка, чийто живот се бе преобърнал след поредното завоевание на Уилям. — Той няма да се опълчи на краля. Малко мъже биха се осмелили да го сторят. И като награда, задето сведе глава пред Завоевателя, лорд Едрик получи позволение да задържи земите си.
Неподправеният ужас, който се разля по бледото й лице, изненада Лайън. Нима тази невръстна девойка не знаеше, че богатите наследнички лесно стават пионки в политическите планове на Уилям, който се стремеше да замени саксонските благородници с верни нормани? Можеше дори да я даде на някой по-стар от него, закоравял от дългите години служба на Завоевателя, който да се отнася към нея като с ненужна вещ. Станеше ли обаче негова съпруга, я очакваше лек живот, дори само защото той нямаше да се задържа вкъщи достатъчно дълго, за да я притеснява.
— Едрик не е възразил на решението на Уилям да ни венчае.
В зелените очи на Ариана проблесна изумление.
— Това е лъжа!
— Напротив. Както вече ви казах, лорд Едрик се закле във вярност на Завоевателя. Къде е свещеникът?
— Тук съм, милорд. Това ли е девойката? Тя съгласна ли е с този брак?
Облечен в типичните си тъмни одежди, закръгленият свещеник погледна въпросително Ариана и свъси вежди при вида на войнственото й изражение.
— Тя няма друг избор, отче. Ще се венчаем след час.
Ариана неволно трепна, а по лицето й се изписа уплаха.
— Не!
— Да! След един час! — Лайън заобиколи Ариана, влезе в главната кула и нареди на иконома да му покаже господарската спалня. Всички се отдръпваха от пътя му, защото никой не беше достатъчно смел или неразумен да предизвика гнева на Лайън Нормански.
— Какво да правя, Надая? — попита разтреперана Ариана, щом Лайън изчезна от погледа й.
Но отговор не последва. Раздразнена, Ариана се обърна и с изумление видя, че старата вещица сякаш бе потънала в транс. Най-сетне Надая тръсна глава и отвори насълзени очи, а когато заговори, гласът й бе странен и отнесен, сякаш идваше изпод земята:
— Внимавай с лъва, Ариана. Ако успееш да го опитомиш, ще трябва да пазиш сърцето си. Виждам злощастни дни, дори години. Но трябва да се омъжиш за него. Да, бъдещето ти е с лорд Лайън.
От устните на Ариана се изтръгна задавено стенание.
Венчавката беше пълен фарс. Когато дойде нейният ред да даде брачния обет, Ариана упорито замълча, а Лайън изрече краткото „да“ вместо нея. Влудяваше я мисълта, че не може да му се противопостави. Сам Уилям бе повелил тя да се омъжи за Лайън. Уилям беше крал, а тя — само негов васал. Съвсем малко задоволство, й донесе фактът, че бе отказала да се преоблече за случая и се появи в параклиса в уреченото време, облечена в обикновена рокля и пелерина, избелели с годините.
Не я беше грижа, че Лайън също не беше счел за нужно да се облече специално за венчавката, а само бе свалил лъскавата си броня за удобство. Но дори и без доспехите си той има излъчване на безмилостен воин, помисли си смътно Ариана. Широките му рамене и мускулести гърди изопваха плата на дългата кожена туника, подгъната в краищата, за да дава свобода на широките му, решителни крачки.
Стегнатите му бричове от неизбелена вълна разкриваха дълги мускулести бедра. Силните му набити крака бяха обути в дебели чорапи, които стигаха до коленете, а късото му наметало от груба черна вълна бе прихванато на шията с необичайна брошка, инкрустирана със злато и скъпоценни камъни. На кръста си носеше широка кожена препаска, на която бе затъкната кама от най-скъпата стомана, с извито острие и дръжка, инкрустирана със скъпоценни камъни. Камата и златната брошка бяха единствените украшения по тялото му. И двете бяха скъпи дарове от самия Уилям.
Церемонията беше към своя край. Веднага щом свещеникът ги обяви за законни съпруг и съпруга, Лайън се обърна към Ариана и сковано й се поклони.
— Свършихме, милейди — каза той и й поднесе ръката си. — Ако позволите, ще ви придружа до спалнята ви.
В този момент Надая, която през цялото време бе стояла почти незабележима в ъгъла на параклиса, се втурна към лорд Лайън и застана решително на пътя му.