Емануел Икономов
Лъвът
Лъва вървеше бавно по авеню „Земя“ и оглеждаше витрините от двете страни на тунела, който всъщност беше главната улица на марсианската метрополия. Лъскавите дрънкулки със загадъчни форми не привличаха окото му, тъй като бяха предназначени за хора, и той ги отминаваше все така замислен, следейки единствено названията на магазините. На космодрума му бяха казали, че междузвездната търговия процъфтява, но на практика това се отнасяше само за земните туристи, а представителите на чужди цивилизации трябваше да се задоволят с безполезните сувенири, които им се връчваха след кацането. Лъва обаче търсеше едно специално магазинче, където…
— Мамо, виж какъв голям робот-заек! — сепна го писклив гласец. — Искам да ми го купиш!
— Това не е робот, ами жив… а… наистина заек! — отвърна една жена в тъмночервена пелерина, като погледна учудено Лъва. После хвана момченцето, застанало пред него, и го повлече нататък.
Заек! Какво означаваше заек? Лъва бе чувал думата вече веднъж, когато зад орбитата на Сатурн при прехвърлянето от звездния кръстосвач на експрес за вътрешните планети на Слънчевата система го попитаха какъв е. Когато отговори, че е Лъв, служителите от вирусния контрол се разсмяха:
„Лъв! Та той прилича по-скоро на заек!“ Тогава не искаше да изпусне приказната гледка към пръстените, а после забрави да погледне в речника. И ето че отново го взеха за заек. А речникът — какъв пропуск — остана с багажа в хотела.
Лъва бе стигнал до една огледална витрина и погледна изображението си в нея. Въздухът на хората ставаше за дишане и не му се наложи да стои през цялото време в скафандъра. А температурата под затворения купол на марсианския град бе дори твърде висока за него, така че се бе отказал от всякакви дрехи. В огледалото се виждаше сребристото му космато туловище, от което излизаха два мощни крака със здрави мускули. Ръстът му достигаше в момента може би два метра, защото се бе изправил — нещо, което много рядко би си позволил на родната планета, където силата на тежестта бе няколкократно по-голяма. Там един Лъв трябваше да се движи леко приклекнал и да използува рационално трептенията на пружиниращата си походка.
Едното му ухо бе клепнало, което бе явен признак за душевното му безпокойство в този чужд свят. Пред свои не би го сторил, защото е обидно да не искаш да слушаш околните, но тук Лъва бе сам и непознат.
А зайците? Що за раса бяха те? Явно се срещаха по-често на планетите, посетени от хората. Макар че той не бе чувал за други обитатели на Галактиката, които да приличат на жителите от системата на Денебола или Бета от съзвездието Лъв. Все пак Лъва вдигна късичката си ръка и изправи провисналото ухо. И тогава над двете си стърчащи, продълговати и остри уши забеляза отражение в огледалото, което накара сърцето му да трепне. На отсрещната страна на улицата се намираше голяма двойна витрина с врата по средата, над която с ярки огненочервени букви бе написано:
Магазинът, който търсеше! Беше го познал по отразения образ на кръстосаните златни меч и сабя, изрисувани симетрично на всяка от двете витрини.
Като пое дълбоко дъх, Лъва пресече улицата и отвори вратата. От черното дъно на магазина го посрещна блясък и се чу пукот, последван от свистене, което след малко се изгуби сякаш зад гърба му.
— Заповядайте в най-добре снабдения магазин в Слънчевата система! — Дълбок гърлен глас извади Лъва от вцепенението му. — Е, не стойте вечно на вратата! Ако някой друг иска да влезе, ще пропусне заради вас хубавия ефект.
Лъва пусна вратата и тя се затвори сама с трясък, който му се стори силен като експлозив, но той отдаде това на свръхчувствителността си в напрегнати моменти. Огледа се и видя, че магазинът в действителност не бе толкова тъмен. На тавана му мигаха разноцветни светлинки, имитиращи звездите.
Отляво се донесе отново басовият глас:
— Какво ще обичате?
Едва сега Лъва забеляза тезгяха пред едната странична стена на голямото празно помещение, което бе известно като най-търсения магазин в Галактиката. Зад тезгяха на фона на слънчев диск с разперени лъчи, който светеше с дразнещ жълт спектър и караше близките звезди на тавана да бледнеят, не се виждаше никой.
— Аз… това… — запъна се Лъва. — Извинете ме. Все още имам трудности със земния език.
Последната фраза бе научил добре, тъй като я употребяваше най-често. Този път просто искаше да спечели време, докато разбере с кого има работа.
— Нищо — отвърна гласът. — Елате насам. Ние сме обслужвали и клиенти, които въобще не могат да говорят.