— Това е, заповядайте.
Очите на старата жена светнаха по-силно от звездите на тавана.
— Много ви благодаря. Напомняте ми една случка още от времето, когато бях малка и на Земята имаше магазини за оръжие… Но ще ви я разправя друг път, че ще изпусна кораба. Довиждане. Сега трябва да вървя при Кети.
И тя си тръгна с бърза и лека стъпка.
— Бастунът ви! — извика Лъва подире й като видя, че го бе забравила.
Старицата се обърна и замига насреща.
— Ама този заек говори!
— Той е клиент, когото прередихте — обади се продавачът.
— Аз нямах нищо против да й отстъпя. — рече Лъва
Старицата се върна, грабна бастуна от късата ръка на Лъва и каза:
— Нося го, за да изглеждам немощна и да се грижат за мен. Така няма да заподозрат, че нося стока от този магазин.
Тя си отиде бавно, както бе влязла. Лъва не знаеше какво да мисли след тази сцена.
— Какво е станало със Земята? — попита той, защото знаеше, че в нейния район на Галактиката цареше мир и спокойствие.
— Нищо особено. „Дезинфекцираха я“, както обичат да казват, тоест лишиха я от всичко интересно, забавно и полезно — отговори брадатият.
— А какво е било то?
— Това, което ще намерите единствено в този магазин — каза тържествено продавачът, като изпъчи гърди и вирна високо главата или по-скоро носа си. Сигурно се бе изправил на пръсти на стола. — Насилието, силата, смелостта, мъжествеността, чарът на човек, който може да победи и плени всичко — от най-страшния враг до най-хубавата жена, която естествено е и най-опасна. Човек не трябва да се отказва от малко воюване.
— Мислех, че в люлката и центъра на цивилизацията отдавна са забравили войната. Как може да говорите за война тук, толкова близо до Земята?
— Виждате ли, когато решиха да омиротворят света, Марс бе първата и най-близка колония. Така че всички, които не бяха съгласни с новата мирна политика, забягнаха тук. Преселниците на Марс са на мнение, че войната ще просъществува. На Земята наистина я отрекоха, но някой ден ще им я припомним.
— Няма ли другите светове да се намесят и да я спрат? — не искаше да повярва Лъва.
— Ще дойде време и те всички ще паднат на колене пред Марс, който не случайно носи името на древен земен бог на войната.Тук все още има разумни хора, които знаят цената на оръжието. Разбира се, официално никой нищо не прави, за да не събудим подозрението на останалите светове. Единствено този оказионен магазин продава насилие „на старо“. Ха-ха. Та това е стока, която не остарява, която не се разваля! Добре дошли в последния бастион на войната!
Поради оскъдните си познания по езика Лъва не можа да разбере всичко, обаче интуитивно почувства, че зад тези слова се криеше нещо опасно.
— Но да се върнем към вашия проблем — внезапно смени темата брадатият. — Не ми разказахте срещу какво ще прилагате насилие!
— Не ми е необходима сила, а смелост да откъсна главата на фохни — обясни Лъва. — Въпросът е, че трябва да го сторя, а не…
Как да му обясниш, че фохни е толкова красив, че си го отглеждал цял живот специално за този момент, а ти е мъчно, защото без глава той ще умре! Но ще трябва да го жертваш, ако искаш детето ти да живее…
— … а не мога, сърце не ми дава! — довърши той.
— Не ви дава?! Щом бъдещето ви зависи от това, ще го сторите. Много ли е опасен този фохни?
— Опасен? — Възкликна Лъва. — Та той…
— Ясно — отсече продавачът. — Ако не смеете сам да поемете риска, възложете го на някой друг. Аз ще го снабдя с необходимото оръжие.
— Оръжие?! Не, просто не мога да го оставя на другиго. Нямам моралното право, а и никой няма да се съгласи да извърши подобно нещо на родната ми планета.
— Тогава ние можем да ви изпратим наемник.
Лъва го погледна недоумяващо. Този път ефектите на вратата не го стреснаха толкова силно, тъй като той вече бе привикнал към тях. Искаше да попита какво е наемник, но брадатият човек бе вперил острите си жълти очички в току-що влезлия зад гърба на Лъва.
— Я виж ти, стар клиент! Добре дошъл!
— Добре заварил — отвърна с фалцет новодошлият.
Очаквайки да види някакъв прегърбен старец. Лъва се обърна и Кръвта се смръзна в жилите му. Видът на мъжа бе едновременно странен и страшен. Едър, с глава като круша, на която бе кацнала кръгла червена шапка без периферия. Под шапката темето бе вероятно голо, но под ноздрите на носа се виждаха две малки квадратчета от черни косми. Едното око бе скрито от парцалче на лента, която обикаляше главата като екватор на свръхнаклонена към еклиптиката планета.