— Какво ново, звездни ловецо? Справи ли се с мирните ти тревопасни? Как е по периферията на Галактиката?
— И още как! Доходни са като златна мина, стига да има кой да ги дои. Защото млякото им, или каквото е там, е наистина златно. А за война не бяха чували дори.
— Значи си доволен от оръжието?
— Да, и затова идвам за още. Знаеш ли, там има купища планети, една от друга по-богати, които само чакат да бъдат завладени. Хвърлил съм око на най-хубавата, просто като перла… но дивечът й е сравнително по-опасен. Зверовете приличат на лъвове, които, ако се поробят, биха могли…
Последните думи накараха Лъва да подскочи. Тъй като бе забравил, че не се намира у дома, а на планета с доста по-слаба сила на тежестта, той излетя като снаряд право нагоре и заби главата си в тавана, при което угаси разположената там звезда.
— Бре, да не си взел тоя заек за помощник? — засмя се звездният ловец. — Голям циркаджия! Току виж изскочил така с парите на Клиентите.
Лъва благополучно се приземи обратно на силните си крака, като единствено последствие за него от инцидента бе, че ушите му бяха клепнали. „За малко да ми изхвръкне сърцето, като помислих, че е тръгнал да воюва с мойта планета“ — разсъждаваше той. „Но ние сме зайци за тях, а не лъвове. Какво съвпадение на имената!“
— Не, и той е купувач като тебе — намеси се продавачът. — И има една задачка, която ти би могъл да изпълниш…
„Този ли е значи наемникът? Тръгнал е да води война с беззащитни същества? — изтръпна Лъва. — И да пусна него, да го оставя да откъсне моя фохни? Да лиша от свобода детето си! За нищо на света!“
Без да каже нито дума, той излетя от магазина.
— Какво му стана? — попита ловецът.
— Имаше някакъв проблем, но изглежда му намери решението. И избяга, без да плати или поне да благодари! — Възмути се брадатият и след кратка пауза запита. — Знаеш ли какво е фохни?
— Не, но мога ей сега да проверя — отвърна звездният ловец и бръкна в пазвата на широкия си космически комбинезон, откъдето извади портативен компютърен справочник. — Много е практичен — поясни той, като набираше думата. — Така: фохни е вид растение, което обитателите на съзвездието Лъв отглеждат у дома си и много обичат. Предназначението му е да даде плод, който след откъсването му по време на брачния сезон се използва за външна ембрионална среда, в която се пренася оплодената яйцеклетка на лъвовете… Че този тук Лъв ли беше?
В същото време Лъва се носеше с багажа си вече към космодрума. Бе проумял най-сетне думите на брадатия търговец на насилие за заплахата от възобновяване на войната. Знаеше вече и кой бе наемникът-изпълнител — може би само един от тях — на тази злокобна мисия. Заговорът витаеше като призрак и трябваше някой да го разкрие и прогони.
А той, Лъва, се бе размекнал дотолкова, че търсеше помощ от такива хора за най-съкровеното нещо, което притежаваше! Но още не бе късно. Сега бързаше да откъсне своя любим фохни, който щеше да дари с живот и мир едно малко Лъвче. След като осигуреше бъдещето на детето си, имаше нещо друго, на което Лъва можеше да посвети силите и смелостта си, чийто прилив почувствва изведнъж, и което му бе не по-малко скъпо — свободата. Свободата и мира, от които някъде по периферията на Галактиката непознатите му, но по име близки „лъвове“ можеха да бъдат лишени.