Бентът бе достатъчно широк, за да се върви по него, макар че (за хора) не бе много приятно място за ходене, защото бе покрит с лед, и макар че замръзналият вир от едната му страна бе наравно с него, от другата страна се спускаше стръмно към реката долу. Господин Бобър ги поведе по този път в колона по един, докато стигнаха средата, откъдето можеха да погледнат надалече, нагоре и надолу по реката. А щом стигнаха средата, вече бяха пред вратата на къщата.
— Ето ни и нас, госпожо Бобър — каза господин Бобър. — Намерих ги. Да ти представя синовете на Адам и дъщерите на Ева.
И всички влязоха вътре.
Първото нещо, което Луси забеляза, като влезе, бе някакво бръмчене и първото нещо, което видя, бе симпатична възрастна бобърка, седнала в ъгъла, с конец в уста, да шие нещо на машината, от която идваше звукът. Щом децата влязоха, тя спря работа и стана.
— Е, най-после дойдохте! — каза тя и протегна сбръчканите си стари лапички. — Най-после! Кой можеше да предполага, че ще доживея до този ден! Картофите вече врят, чайникът пее, а не се съмнявам, господин Бобър, че ще ни хванете малко риба.
— Без съмнение — отговори господин Бобър, излезе от къщата (Питър отиде с нето) и по леда на дълбокия вир стигна до малка дупка в леда, която всекидневно изсичаше със своята брадвичка. Бяха взели със себе си ведро. Господин Бобър седна кротко на ръба на дупката (изглежда, не му правеше впечатление, че е студено), погледна съсредоточено вътре, внезапно мушна лапа и преди да успееш да мигнеш, измъкна оттам една хубава пъстърва. Повтори това няколко пъти, докато натрупаха добър улов.
През това време момичетата помагаха на госпожа Бобър да напълни чайника и да сложи масата, да нареже хляба и да сложи чиниите във фурничката да се топлят, да наточи една огромна кана бира за господин Бобър от една бъчва, която стоеше в единия ъгъл на къщата, да сложи тигана, за да се стопли мазнината в него. Луси си каза, че бобрите имат много уютен малък дом, макар никак да не приличаше на пещерата на господин Тумн. Тук нямаше книги или картини и вместо легла имаше койки като в кораб, вградени в стената. От тавана висяха шунки и плитки лук, до стената имаше гумени ботуши и мушами, брадвички, ножици, лопати, мистрии и съдини за пренасяне на хоросан, рибарски въдици и мрежи, и торби. А покривката на масата, макар и съвсем чиста, бе от грубо платно.
И точно когато мазнината в тигана започна приятно да цвърти, Пи-ър и господин Бобър влязоха с рибата, която господин Бобър бе разрязал с ножа си и изчистил още вън. Можете да си представите колко хубаво миришеше току-що уловената риба, когато се пържеше, как гладните деца с нетърпение чакаха да стане и как огладняха още повече, докато господин Бобър каза:
— Вече сме почти готови.
Сузан извади от водата картофите и след това ги сложи обратно в празната тенджера да се доизцедят отстрани на печката, а през това време Луси помагаше на госпожа Бобър да разпредели пъстървата, така че след няколко минути всеки придърпа столчето си (всички столчета в къщата на бобрите бяха трикраки с изключение на специалния люлеещ се стол на госпожа Бобър край огъня) и се приготвиха да се насладят на яденето. За децата имаше кана със сметана (господин Бобър остана верен на бирата) и голяма буца тъмножълто масло в средата на масата, от което всеки си вземаше за картофите колкото си иска, и децата си мислеха, а и аз съм съгласен с тях, че нищо не може да се сравни с прясна риба, уловена преди половин час и извадена от тигана преди минута. А когато свършиха с рибата, госпожа Бобър неочаквано донесе от фурната голямо и великолепно лепкаво мармаладено руло, от което излизаше топла пара, и веднага придърпа чайника на огъня, така че докато изядоха мармаладеното руло, чаят бе вече готов за сипване. И когато изпи чая си, всеки бутна столчето си назад, за да може да се облегне на стената, и въздъхна дълбоко и доволно.
— А сега — каза господин Бобър, като отмести настрана празната си чаша и придърпа към себе си своята чаша чай, — ако почакате само да си запаля лулата и да я разгоря добре, можем да започваме работа. Снегът пак заваля — добави той, като хвърли поглед към прозореца. — Още по-добре, защото означава, че няма да имаме посетители, а ако някой е тръгнал подире ви, няма да открие никакви следи.
Глава осма
Какво се случи след вечеря
— А сега — каза Луси, — моля ви да ни разкажете какво се е случило с господин Тумн.
— Ах, лошо — каза господин Бобър, като поклати глава. — Много, много лоша работа. Няма съмнение, че той е отведен от полицията. Научих го от една птица, която видяла как станало.