— А къде е отведен? — запита Луси.
— Когато ги видели за последен път, отправяли са се на север, а какво значи това — всички знаем.
— Не, ние не знаем — каза Сузан. Господин Бобър поклати глава много унило.
— Страхувам се, но това значи, че са го отвели в нейната къща.
— Но какво ще му сторят те? — изпъшка Луси.
— Ами — каза господин Бобър — не може да се каже точно и със сигурност. Но не са много тези, които са излизали, след като са били веднъж вкарани вътре. Статуи. Говори се, че там е пълно със статуи — в двора, по стълбите, в хола. Хора — той замълча и потръпна, — които тя е превърнала в камък.
— Но, господин Бобър — каза Луси, — не можем ли, искам да кажа, ние трябва да направим нещо, за да го спасим. Ужасно е и за това съм виновна аз.
— Не се и съмнявам, скъпа, че ако можехте, бихте го спасили — каза госпожа Бобър, — но няма никакъв начин, по който да влезете там против волята й и излезете живи.
— А не можем ли да измислим някаква хитрост? — попита Питър. — Например, не можем ли да се преоблечем някак си, или да се престорим, че сме… о, амбулантни търговци или нещо подобно… или пък да я следим, докато излезе… или… и, дявол да го вземе, трябва да има някакъв начин. Този фавън е спасил сестра ни, като се е изложил на риск, господин Бобър. Ние не можем просто да го оставим да бъде… да бъде… да му направят това.
— Няма смисъл, сине Адамов — каза господин Бобър, — никакъв смисъл няма да опитваш ти, от всички хора точно ти. Не сега, когато Аслан е потеглил…
— О, да! Разкажи ни за Аслан! — казаха едновременно няколко гласа, защото отново ги обхвана онова странно чувство като при първите признаци на пролетта, като при съобщаване на много добри новини.
— Кой е Аслан? — попита Сузан.
— Аслан ли? — каза господин Бобър. — Нима не знаете? Той е кралят. Той е господарят на цялата гора, но не е често тук, както разбирате. Не е бил по мое време, нито по времето на баща ми. Но до нас достигна новината, че той се е върнал. В този миг се намира в Нарния. Той ще се разправи хубаво с Бялата вещица. И той, а не вие, ще спаси господин Тумн.
— Няма ли тя да превърне и него в камък? — попита Едмънд.
— Господ да те поживи, сине Адамов, как можеш да говориш така! — отговори господин Бобър, като избухна в смях. — Него да превърне в камък! Най-многото, което тя може да стори, и повече от това, което очаквам аз от нея, е да се удържи на краката си и да го погледне в лицето. Не, не. Той ще сложи всичко в ред, както е казано в една стара песен от нашия край:
— Всичко ще разберете, като го видите.
— Ще го видим ли? — попита Сузан.
— Да, дъще Евина, нали затова ви доведох тук. Ще ви заведа до мястото, където ще го срещнете — каза господин Бобър.
— А той, той човек ли е? — попита Луси.
— Аслан да е човек? — отвърна господин Бобър строго. — Разбира се, че не. Нали ви казвам, че той е кралят на гората и синът на Великия император отвъд морето. Нима не знаете кой е господарят на животните? Аслан е лъв, Лъвът, Великият лъв.
— О-о-о! — каза Сузан. — А аз си помислих, че е човек. Безопасен ли е? Срещата с лъв ще ме направи доста неспокойна!
— Положително, мила, не грешиш — каза госпожа Бобър. — Ако има някой, който може да се изправи пред Аслан, без да му треперят краката, той е или ненадминат храбрец, или пък просто глупак.
— Значи Аслан не е безопасен? — попита Луси.
— Безопасен ли? — каза господин Бобър. — Не чувате ли какво ви обяснява госпожа Бобър. Кой твърди, че е безопасен? Разбира се, че не е безопасен. Но той е добър. Той е кралят, казвам ви.
— С нетърпение чакам да го видя — каза Питър, — та макар и да се изплаша, когато настъпи решителният момент.
— Правилно, сине Адамов! — каза господин Бобър, като удари с лапа по масата, така че чашите и чиниите издрънчаха. — Ти наистина ще го видиш. Съобщено бе, че, ако можете, трябва да се срещнете с него утре при Каменната маса.
— Къде е това? — попита Луси.
— Аз ще ви покажа — каза господин Бобър. — Надолу по реката е, далечко оттук. Ще ви заведа дотам.
— А през това време какво ще стане с бедния господин Тумн? — попита Луси.
— Най-бързият начин да му помогнете е да се срещнете с Аслан — каза господин Бобър. — Щом го спечелим на наша страна, можем да започнем да правим нещо. Не че нямаме нужда и от вас. Защото има и една друга стара песен, според която, когато плът и кръв Адамова седне в трона на Каир Паравел, лошите времена ще свършат. И така, нещата вече се приближават към края си, след като Той дойде и вие дойдохте. Чували сме, че Аслан е идвал по нашите места и преди — отдавна, никой не знае кога. Но досега никога не е имало някой от вашата раса.