— Това е, което не разбирам, господин Бобър — каза Питър. — Самата вещица не е ли човек?
— Тъкмо в това тя иска да повярваме — отвърна господин Бобър — и това е основанието й да претендира да бъде кралица. Но тя не е дъщеря на Ева. Тя е потомка на първата жена на вашия баща Адам (тук господин Бобър се поклони) — на онази, която наричат Лилит. Тя е дух. Това е единият й род. А по другия е потомка на великаните. Не, не, във Вещицата няма и капка истинска човешка кръв.
— И затова тя е толкова лоша, господин Бобър — каза госпожа Бобър.
— Напълно вярно, госпожо Бобър — отвърна той. — За човешките същества могат да съществуват две мнения (нямам никакво намерение да обиждам присъствуващите тук). Но не може да има две мнения за неща, които приличат на човешки същества, а не са.
— Срещала съм и добри джуджета — каза госпожа Бобър.
— Аз също, щом стана дума за това — отвърна съпругът й. — Но съвсем малко, и то тъкмо тези, които най-малко приличат на хора. Но, изобщо, вслушайте се в съвета ми: срещнете ли нещо, което ще стане човек, но още не е, или някога е било човек, а сега не е, или трябва да е човек, а не е, отваряйте си очите и се огледайте за брадвичката си. По тези причини Вещицата е винаги нащрек дали ще се появят човешки същества в Нарния. Тя ви е дебнала в продължение на много години и ако знаеше, че тук има четирима от вас, щеше да бъде още по-опасна.
— Но какво общо има това с нас? — попита Питър.
— Поради друго едно предсказание — каза господин Бобър. — Долу, в Каир Паравел — това е замъкът на морския бряг, долу, при устието на тази река, който трябваше да бъде столицата на цялата страна, ако всичко беше наред, — долу в Каир Паравел има четири трона и в Нарния от незапомнени времена има поверие, че когато двама сина Адамови и две дъщери Евини седнат на тези четири трона, ще настъпи краят не само на господството на Бялата вещица, но и на живота й. Ето затова ние трябваше да вървим толкова предпазливо — ако тя узнае за вас четиримата, животът ви не би струвал и едно помръдване на моите мустаци.
Децата слушаха господин Бобър с такова внимание, че дълго време не забелязваха нищо друго. После, когато след последните думи за миг настъпи тишина, Луси изведнъж каза:
— Слушайте, къде е Едмънд?
Настъпи ужасно мълчание, след което всички започнаха да се питат: „Кой последен го видя? Откога го няма? Да не е излязъл?“ И после всички се втурнаха към вратата и погледнаха навън. Снегът се сипеше нагъсто и безспирно, зеленият лед на езерото беше изчезнал под дебело бяло одеяло, а от мястото на малката къща в средата на бента едва можеха да се видят двата бряга. Децата излязоха, като затъваха почти до колене в мекия прясно навалял сняг и обиколиха къщата.
— Едмънд! Едмънд! — викаха те до прегракване.
Но тихо падащият сняг сякаш заглушаваше гласовете им, та дори и ехо нямаше в отговор.
— Какъв ужас! — каза Сузан, когато най-сетне се върнаха отчаяни. — О, как ми се иска никога да не бяхме идвали тук!
— Какво, за бога, ще правим сега, господин Бобър? — каза Питър.
— Да правим ли? — каза господин Бобър, който вече обуваше ботушите си за сняг. — Какво да правим? Трябва веднага да тръгваме. Нямаме време за губене!
— По-добре да се разделим на четири групи — каза Питър — и всяка да тръгне в различна посока. Който го намери, трябва веднага да се върне тук и…
— Групи за търсене ли, сине Адамов? — каза господин Бобър. — За какво?
— Как за какво, да търсим Едмънд, разбира се!
— Няма смисъл да го търсим — каза господин Бобър.
— Какво искате да кажете? — попита Сузан. — Той не може да е много далеч. И ние трябва да го намерим. Какво искахте да кажете с това, че няма смисъл да го търсим?
— Причината, поради която няма смисъл да го търсим — каза господин Бобър, — е, че ние вече знаем къде е отишъл.
Всички се втренчиха учудено.
— Не разбирате ли? — каза господин Бобър. — Той е отишъл при нея, при Бялата вещица, предал е всички ни.
— Наистина… о, сигурен ли сте? — каза Сузан. — Не може да го е направил.
— Не може ли? — каза господин Бобър, като изгледа много сериозно трите деца и всичко, което искаха да кажат, замря на устните им, тъй като изведнъж всеки почувствува в себе си съвсем сигурно, че Едмънд е направил точно това.
— Но той знае ли пътя? — каза Питър.
— Бил ли е той в тази страна преди? — попита господин Бобър. — Бил ли е някога тук сам?