— Да — отвърна Луси шепнешком. — Боя се, че е бил.
— А разказвал ли ви е какво е правил и с кого се е срещал?
— О, не, не е — каза Луси.
— Тогава, запомнете думите ми — каза господин Бобър. — Той вече е срещал Бялата вещица, на нейна страна е и му е било обяснено къде живее тя. Досега не исках да го споменавам (защото е ваш брат и не само за това), но в мига, когато видях този ваш брат, си казах: „предател“. Той имаше вид на човек, който е бил с Вещицата и е ял от нейната храна. Винаги можеш да ги познаеш, ако си живял дълго в Нарния; има нещо в очите им.
— Все пак — каза Питър с доста задавен глас, — ние все пак трябва да вървим да го потърсим. В края на краищата той ни е брат, дори да се държи отвратително. Пък и е само едно дете.
— Да отидете в къщата на Вещицата? — каза госпожа Бобър. — Не разбирате ли, че единственият начин да спасите него или самите себе си е да стоите по-далеч от нея?
— Какво искате да кажете? — попита Луси.
— Ами, нейната главна цел е да хване четирима ви — тя непрекъснато мисли за тези четири трона в Каир Паравел. Щом веднъж и четиримата влезете в къщата й, нейната работа ще бъде свършена — и ще се появят четири нови статуи в колекцията й, преди да имате време да продумате. Но тя ще го държи жив дотогава, докато има само него, защото ще иска да го използува за примамка — като въдица, с която да хване и вас, останалите.
— О, никой ли не може да ни помогне? — въздъхна Луси.
— Единствено Аслан — каза господин Бобър. — Трябва да отидем и да се срещнем с него. Той е единствената ни възможност сега.
— Струва ми се, мили мои — каза госпожа Бобър, — че е много важно да знаем точно кога се е измъкнал. Той може да й каже само толкова, колкото е чул тук. Например, бяхме ли започнали да говорим за Аслан, преди да е излязъл? Ако не сме били, може би ще успеем, защото тя няма да знае, че Аслан е дошъл в Нарния или че ние ще се срещаме с него, и ще бъде изненадана поне за това.
— Не си спомням дали беше тук, когато говорехме да Аслан — започна Питър, но Луси го прекъсна.
— О, да, беше — каза тя отчаяно. — Не помниш ли, че той попита дали Вещицата не може да превърне в камък и Аслан?
— Така беше, по дяволите — каза Питър. — Точно такова нещо може да каже той.
— Става все по-лошо и по-лошо — каза господин Бобър, — а следващото е дали той беше тук, когато ви казах, че мястото на срещата с Аслан е Каменната маса?
Никой не знаеше отговора на този въпрос.
— Защото, ако е бил тук — продължи господин Бобър, — тогава тя просто ще тръгне в същата посока с шейната си, ще застане между нас и Каменната маса и ще ни хване по пътя ни нататък. Всъщност ще бъдем отрязани от Аслан.
— Но това не е първото, което тя ще направи — обади се госпожа Бобър, — поне доколкото я познавам. В мига, когато Едмънд й каже, че ние всички сме тук, тя ще тръгне веднага, за да ни хване още тази нощ, и ако той е тръгнал оттук преди около половин час, тя ще бъде тук след двадесетина минути.
— Права сте, госпожо Бобър — каза съпругът й. — Ние всички трябва да се махаме оттук. Няма секунда за губене.
Глава девета
В къщата на Вещицата
А сега естествено искате да знаете какво се бе случило с Едмънд. Той изяде своя дял от вечерята, но без истинско удоволствие, защото през цялото време си мислеше за локума — а нищо друго не разваля вкуса на хубавата обикновена храна, както спомена за лоша омагьосана храна. А той бе чул и разговора, който също не му беше много приятен, тъй като все още си мислеше, че другите не му обръщат никакво внимание и се опитват да го пренебрегват. Те не правеха това, но той си го въобразяваше. После бе чул как господин Бобър им разказа за Аслан и изслуша целия план за срещата с Аслан при Каменната маса. Тогава започна много тихо да се промъква зад завесата, която висеше пред вратата. Защото при споменаването на Аслан го обзе странно и ужасно усещане, докато у другите усещането бе странно, но приятно.
Точно когато господин Бобър повтаряше думите за Адамовата плът и кръв, Едмънд тихо натисна дръжката на вратата; а точно преди господин Бобър да започне да им казва, че Бялата вещица изобщо не е човешко същество, а всъщност е полу-дух, полу-великан, Едмънд излезе навън на снега и внимателно затвори вратата зад себе си.
Не трябва да мислите, че дори тогава Едмънд е бил толкова лош, че действително е искал брат му и сестрите му да бъдат превърнати, в камък. Той просто искаше локум, искаше и да бъде принц (а по-късно и крал), а и да си върне на Питър за това, дето го нарече отвратителен. А що се отнася за това, което вещицата щеше да прави с другите, той не искаше тя да бъде особено мила с тях — във всеки случай, не и да ги поставя на едно равнище със самия него. Обаче успя да се увери или да си внуши, че вярва, че тя няма да им направи нещо много лошо. „Защото, мислеше си той, всички тези хора, които злословят по неин адрес, са и неприятели и вероятно половината от казваното не е вярно. Във всеки случай тя беше много мила с мен, много по-мила, отколкото те. Предполагам, че именно тя е законната кралица. Във всеки случай тя ще е по-добра от този ужасен Аслан!“ Поне такова оправдание за това, което върши, си изработи той наум. Оправданието обаче не беше много добро, защото дълбоко в себе си той всъщност знаеше, че Бялата вещица е лоша и жестока.