След малко Сузан слезе от дървото. И тя, и Питър трепереха, като се срещнаха. И аз не бих казал, че нямаше целувки и плач и от двете страни. Но в Нарния никой не си помисля нещо лошо за теб заради такава работа.
— Бързо! Бързо! — се чуваше гласът на Аслан. — Кентаври! Орли! Виждам друг вълк в гъсталака. Там зад вас. Той току-що побягна. Всички след него! Ще отиде при господарката си. Сега имате възможност да намерите Вещицата и да освободите четвъртия син Адамов.
И веднага, с гръм от копита и шум от крила, около дузина от най-бързоногите същества изчезнаха в сгъстяващата се тъма.
Питър, който все още не можеше да си поеме дъх, се обърна и видя Аслан близо до себе си.
— Забрави да почистиш сабята си — каза Аслан.
Това беше вярно. Питър се изчерви, като погледна блестящата сабя, цялата измърсена от вълчи косми и кръв. Той се наведе и я избърса о тревата, докато съвсем се изчисти. След това я избърса в палтото си.
— Дай ми я и коленичи, сине Адамов — каза Аслан.
И когато Питър направи това, лъвът го докосна с тъпото по сабята и каза:
— Станете, сър Питър, Вълчето проклятие, и каквото и да се случва, никога не забравяйте да избършете сабята си.
Глава тринадесета
Тъмна магия от прастари времена
Сега трябва да се върнем при Едмънд.
След като го бяха принудили да ходи много повече и да измине много по-дълъг път, отколкото според него позволяваха човешките възможности, Вещицата най-после спря в една тъмна долина, засенчена от борове и тисове. Едмънд просто се строполи и легна по корем, без да помръдне и без да се интересува дори какво ще стане по-нататък, стига само да го оставеха да си полежи. Беше прекалено уморен дори за да усети колко е гладен и жаден. Вещицата и джуджето си говореха близо до него с тихи гласове.
— Не — каза джуджето, — сега няма смисъл, о, кралице. Те сигурно вече са стигнали до Каменната маса.
— Може би вълкът ще подуши следите ни и ще ни донесе вести — каза Вещицата.
— Не може да бъдат добри вести, ако той ги донесе — каза джуджето.
— Четири трона в Каир Паравел — каза Вещицата. — Какво ли ще стане, ако бъдат заети само трите. Така предсказанието няма да се изпълни.
— Нима това има някакво значение сега, когато той е тук? — попита джуджето. То не посмя дори сега да спомене името Аслан пред господарката си.
— Той може би няма да остане дълго. И тогава ще ми паднат и тримата в Каир.
— И все пак може би ще бъде по-добре — каза джуджето — да задържим този тук (и при тези думи ритна Едмънд) и да го използуваме за откуп.
— Да — каза Вещицата презрително, — та да го спасят.
— Тогава — каза джуджето — по-добре да направим това, което трябваше да направим веднага.
— Иска ми се да го бяхме направили на самата Каменна маса — каза Вещицата. — Това е най-подходящото място. Тези неща и преди винаги са били правени там.
— Ще мине много време, докато Каменната маса отново може да бъде използувана според предназначението си — каза джуджето.
— Вярно — съгласи се Вещицата и добави: — Тогава аз ще започна.
В този миг с ръмжене към тях стремително се втурна вълкът.
— Аз ги видях. Всички те са при Каменната маса с Него. Те убиха моя капитан Могрим. Аз се бях скрил в гъсталака и видях всичко. Един от синовете на Адам го уби. Да бягаме! Да бягаме!
— Не — каза Вещицата, — няма да има нужда да бягаме. Тръгвай скоро. Повикай всички мои хора да дойдат тук колкото се може по-бързо. Извикай всички великани, върколаци и духовете на тези дървета, които са на наша страна. Извикай таласъмите, вампирите, човекоядците и минотаврите. Извикай страшилищата, знахарките, привиденията и народа на отровните гъби. Ние ще се бием. Какво? Нима не притежавам все още магическата си пръчка?! Нима техните редици няма да се превръщат в камък още когато настъпват? Потегляй веднага. А докато те няма, аз ще трябва да довърша нещо тук.
Голямото чудовище кимна с глава, обърна се и изчезна в галоп.
— Сега — каза тя — да видя какво ще правим, като нямаме маса. Най-добре би било да го опрем на някое дърво.
Едмънд усети, че грубо го изправят на крака. След това джуджето го постави с гръб към едно дърво и здраво го завърза. Той видя, че вещицата сваля мантията си. Голите й рамене бяха страшно бели. Виждаше ги само защото бяха съвсем бели, а иначе не различаваше нищо в тъмната долина, под тъмните дървета.
— Приготви жертвата — каза Вещицата.
Джуджето разкопча яката на Едмънд и подгъна ризата около врата му. След това хвана косата му и дръпна главата му назад, така че да си повдигне брадата. След това Едмънд чу странен звук ззз… ззз… ззз… В първия миг не можа да разбере какво е това. После разбра. Беше звукът от точенето на нож.