— Приличам ли на такъв? — каза той.
— О, ти си истински, ти си истински! О, Аслан! — извика Луси и двете момичета се хвърлиха към него, като го обсипаха с целувки.
— Но какво значи всичко това? — попита Сузан, когато се поуспокоиха.
— Това означава — каза Аслан, — че макар Вещицата да знае Тъмната магия, съществува друга, още по-тъмна магия, която тя не знае. Нейните познания стигат само до „прастарите“ времена. Но ако можеше да погледне още малко по-назад, в тишината и мрака на пра-прастарите времена, щеше да прочете там едно друго заклинание. Щеше да знае, че когато една доброволна жертва, която не е направила никакво предателство, бъде убита вместо самия предател, Каменната маса ще се разчупи и самата смърт ще започне да действува в обратна посока. И сега…
— О, да, сега? — каза Луси, като подскачаше и пляскаше с ръце.
— Ах, деца — каза Лъва. — Чувствувам, че силите ми се възвръщат. Ах, деца, хванете ме, ако можете!
Той замря за миг. Очите му блестяха, крайниците му потрепваха и се удряше с опашката си. Сетне скочи високо над главите им и се приземи от другата страна на масата. Без да знае защо, Луси се засмя и се покатери на масата, за да го стигне. Аслан отново скочи. И така започна една луда гонитба. Той обикаляше, а те го следваха около върха на хълма и Аслан ту не им даваше ни най-малка надежда да го хванат, ту ги оставяше почти да хванат опашката му, ту се промушваше между тях, ту ги подхвърляше във въздуха с грамадните си и меки като кадифе лапи, после отново ги хващаше и спираше неочаквано — така че и тримата се търкулваха един връз друг в една щастлива, смееща се купчина от козина, ръце и крака. Беше такова лудуване, каквото никой не е виждал другаде освен в Нарния; и дали приличаше повече на игра с гръмотевица или на игра с котенце, Луси не можа да реши. А странното бе, че когато и тримата най-после лежаха в тревата на слънце и дишаха тежко, момичетата вече не усещаха никаква умора, глад или жажда.
— А сега — каза след малко Аслан, — на работа. Усещам, че ще изрева. По-добре е да запушите ушите си с пръсти.
Децата запушиха ушите си. Аслан се изправи и когато отвори паст да изреве, лицето му стана толкова страшно, че не смееха да го гледат. Но видяха как всички дървета пред него се наведоха от силата на неговия рев, както тревата в ливадата се превива от порива на вятъра. След това той каза:
— Чака ни дълъг път. Трябва да ме яхнете.
Той се наведе и децата се покачиха на топлия му, златен гръб. Сузан седна първа, като се държеше здраво за гривата му, а Луси седна отзад и се хвана здраво за Сузан. Аслан се надигна както бяха отгоре му и полетя бързо, по-бързо от всеки кон, надолу по хълма в гъстата гора.
Тази езда навярно беше най-чудесното нещо, което им се случи в Нарния. Яздили ли сте някога галопиращ кон? Помислете си какво е това, а после махнете тежкия шум на копитата и дрънкането на юздите и си представете на тяхно място почти безшумната мека стъпка на огромните лапи. След това си представете вместо черния, сивия или кестенявия цвят на коня меката рунтава златна козина и развяващата се във вятъра грива. А след това пък си представете, че се движите два пъти по-бързо и от най-бързия състезателен кои. Освен това при тази езда няма нужда от управляване и изобщо не се изморявате. Аслан бягаше напред и все напред, без нито веднъж да стъпи накриво, без да се колебае, като си проправяше умело път между пънове, прескачаше храсти, трънаци и малки ручеи, прегазваше по-големите ручеи и преплуваше най-големите. Да яздиш не по път, нито през парк, та дори не и по тревисти ливади, а направо през Нарния, през пролетта, през тържествени булеварди от букови дървета и през слънчевите поляни с дъбове, през градини със снежнобели диви черешови дървета, покрай бучащи водопади и скали, покрити с мъх, покрай ечащи пещери, нагоре по обветрени склонове, обрасли в прещип, през покрити с пирен планински разклонения, по шеметно стръмни хребети и надолу, надолу, надолу отново през диви долини и поля със сини цветя!
Беше почти обяд, когато се озоваха на един хълм, от който видяха замък в подножието на стръмния склон — от мястото, където бяха застанали, им изглеждаше като играчка — целият от островърхи кули. Но лъвът се заспуска с такава скорост, че с всеки миг замъкът ставаше все по-голям и преди да имат време да се попитат какво е това, което виждат, вече бяха наравно с него. И сега той не им изглеждаше като играчка, а се издигаше начумерен пред тях. Никой не надничаше от назъбените стени, а портата бе здраво заключена. Аслан, без изобщо да забави хода си, се втурна като куршум право към нея.