И така, те живяха щастливо, а когато понякога си спомняха за живота в нашия свят, то бе само като спомен за някакъв сън. След време Тумн (който беше вече фавън на средна възраст и бе започнал да пълнее) дойде и им донесе вестта, че Белия елен отново се е появил по неговите места — Белия елен, който изпълнява желанията ти, ако го хванеш. И тогава двамата крале и двете кралици заедно с главните членове на двора яхнаха конете и тръгнаха на лов с ловни рогове и кучета, в западните гори, за да преследват Белия елен. Съвсем скоро след като потеглиха, те го зърнаха. И той ги поведе, понесен устремно, ту по каменисти, ту по равни места, през шубраци и поляни, докато конете на всички придворни се умориха, но четиримата продължиха да го преследват. И видяха как еленът влиза в такъв гъсталак, че конете им не могат да го следват. И каза тогава крал Питър (защото като крале и кралици от толкова време те бяха възприели вече съвсем друг стил на разговор):
— Ваши Височества, нека сега слезем от конете и последваме това животно в гъстака; защото през целия си живот не съм гонил толкова благородна плячка.
— Сър — казаха останалите, — позволете и на нас да направим същото.
Те слязоха от конете, завързаха ги за дърветата и продължиха пеш в гъстата гора. И щом навлязоха в гъсталака, кралица Сузан каза:
— Любезни приятели, та това е чудо, защото ми се струва, че виждам едно желязно дърво.
— Мадам — каза крал Едмънд, — ако го погледнете по-добре, ще видите, че това е железен стълб с фенер на върха.
— Кълна се в гривата на лъва, странно изобретение е — каза крал Питър — да се слага фенер тук, където дърветата го заобикалят толкова нагъсто и така се извисяват, че дори да е запален, не би осветявал пътя.
— Сър — каза кралица Луси, — възможно е, когато са поставяли тук стълба и фенера, дърветата да са били по-ниски, по-малко или изобщо да ги е нямало. Защото гората е млада, а железният стълб — стар.
Всички стояха и го гледаха. Тогава крал Едмънд каза:
— Не зная как е било, но този фенер на стълба ми действува някак странно. Върти ми се в главата, че съм виждал нещо подобно преди; като че ли в сън или в съня за някакъв сън.
— Сър — отговориха всички, — дори и на нас ни се струва същото.
— И нещо повече — каза кралица Луси, — защото не ми излиза от ума, че ако преминем край стълба с фенера или ще преживеем странни приключения, или ще настъпи голяма промяна в съдбите ни.
— Мадам — каза крал Едмънд, — същото предчувствие развълнува и моето сърце.
— И моето, благородни братко — каза крал Питър.
— И моето също — каза кралица Сузан. — Ето защо съветът ми е да се върнем полекичка при конете си и да не преследваме повече Белия елен.
— Мадам — каза крал Питър, — в това отношение умолявам ви да ме извините. Защото винаги, откакто ние четиримата сме крале и кралици на Нарния, щом сме започвали някаква висша работа като битки, издирване, бойни подвизи, раздаване на правосъдие и тем подобни дела, не сме ги прекъсвали, преди да сме достигали целта си, и винаги сме постигали всичко, с каквото сме се заемали.
— Сестро — обади се кралица Луси, — моят благороден брат казва право. И ми се струва, че трябва да се засрамим, ако от някакъв страх или предчувствие се откажем да вървим подир такова благородно животно, каквото сега преследваме.