— От всички отвратителни хора… — започна Питър, но внезапно млъкна и сви рамене. Изглежда наистина нямаше какво повече да каже, затова четиримата отново тръгнаха. Едмънд мислено си повтаряше: „О, ще ми платите за всичко!“
— Все пак накъде отиваме? — попита Сюзан само за да смени темата за разговора.
— Според мен Луси трябва да ни води — предложи Питър. — Заслужила си го е. Къде ще ни заведеш, Луси?
— Какво ще кажете да погостуваме на господин Тумнус? — каза Луси. — Той е добрият фавън, за когото ви разказвах.
Всички се съгласиха и продължиха бързо, като потропваха с крака. Луси се оказа добър водач. В началото не беше сигурна, че ще може да намери пътя, но постепенно се ориентира и ги отведе точно пред пещерата на господин Тумнус. Там обаче ги очакваше голямо разочарование.
Вратата беше откачена от пантите и натрошена на парчета. Вътре бе тъмно и студено. Усещаше се влага и миризма на място, което не е обитавано от няколко дни. През вратата бе навявал сняг, размесен с нещо черно (овъглени съчки и пепел от огнището, както се оказа по-късно). Явно някой ги бе разхвърлял из стаята и после ги бе стъпкал с крака. Изпочупени чаши и чинии се търкаляха по пода, а портретът на бащата на фавъна беше нарязан на ивици.
— Ама че погром! — забеляза Едмънд. — Май нямаше смисъл да идваме тук.
— Какво е това? — попита Питър, като се наведе. Беше видял парче хартия, приковано с пирон за входа.
— Пише ли нещо на него? — полюбопитства Сюзан.
— Да, струва ми се — отговори Питър, — но не мога да го прочета на тази светлина. — Хайде да излезем навън.
Всички излязоха на дневната светлина и наобиколиха Питър, а той зачете:
Бившият собственик на това помещение, фавънът Тумнус, е арестуван и очаква да бъде изправен пред съд в обвинение в предателство срещу Нейно императорско величество Джейдис, Кралица на Нарния, Владетелка на Каир Паравел, Императрица на Уединените острови и т.н., също така и за подпомагане на враговете на гореспоменатото Величество, приютяваме на шпиони и побратимяване с човешки същества.
Подпис: Могрим, капитан на тайната полиция.
Да живее кралицата!
Децата се спогледаха.
— Не съм сигурна, че това място ми харесва — каза Сюзан.
— Луси, коя е тази Кралица? — попита Питър. — Знаеш ли нещо за нея?
— Тя не е истинска Кралица — отговори Луси, — а страшна Вещица, Бялата вещица. Всички горски жители я мразят. Направила е магия в страната да бъде вечна зима и никога да не идва Коледа.
— Чудя се има ли някакъв смисъл да продължаваме — каза Сюзан. — Имам предвид, че тук не изглежда особено безопасно, а сигурно няма да бъде и много забавно. При това става все по-студено, а не сме си взели нищо за ядене. Предлагам да се връщаме!
— О, не можем, не можем — почти извика Луси. — Не разбирате ли?! Не можем да си тръгнем просто така, след всичко това. Бедният фавън е изпаднал в беда заради мен. Той ме скри от Вещицата и ми показа обратния път. Точно това означава „Подпомагане на враговете на Кралицата и побратимяване с човешки същества“. Ние трябва да се опитаме да го освободим!
— Ние можем всичко — иронично отбеляза Едмънд, — както дори не сме си взели храна!
— Я да млъкваш! — скастри го Питър, който все още беше много ядосан на Едмънд. — Ти как мислиш, Сюзан?
— Струва ми се, че Луси е права — каза Сюзан. — Нямам желание да направя и крачка по-нататък и ми се иска изобщо да не бяхме идвали тук. Но мисля, че сме длъжни да помогнем на този господин, как се казваше, имам предвид фавъна.
— Така е — съгласи се Питър. — Тревожи ме това, че не носим никаква храна. Бих ви предложил да се върнем и да вземем нещо от килера, но не съм сигурен дали ще можем да попаднем отново в тази страна, след като веднъж излезем от нея. Мисля, че ще трябва да продължим.
— Аз също! — добавиха в един глас и двете момичета.
— Само ако знаехме къде е затворен бедният фавън! — каза Питър.
Всички се умълчаха, замислени как да действат по-нататък, когато Луси каза:
— Погледнете! Червеношийка! Това е първата птичка, която виждам тук. Не може да бъде! Чудя се дали птиците в Нарния могат да говорят? Тя ни гледа, сякаш иска да ни каже нещо. — Луси се обърна към нея: — Можеш ли да ни кажеш къде са отвели Тумнус, фавъна?
Тя направи крачка към птичката, докато изричаше тези думи. Червеношийката литна, но кацна на съседно дърво. Оттам ги загледа настойчиво, като че разбираше всичко, което говорят. Почти без да забележат, че го правят, децата пристъпиха една-две крачки по-близо до нея. Тогава червеношийката пак полетя до следващото дърво и отново ги погледна настойчиво.