— Но, господин Бобър — попита Луси, — не можем ли… Искам да кажа, ние трябва да направим нещо, за да го спасим! Ужасно е и за това съм виновна аз.
— Не се и съмнявам, скъпа, че ако можехте, бихте го спасили — каза госпожа Бобър, — но няма начин, по който да влезете там против волята й и да излезете живи.
— А не можем ли да проникнем там с хитрост? — попита Питър. — Например не можем ли да се преоблечем някак си, или да се престорим, че сме амбулантни търговци или нещо подобно… Или да я следим, докато излезе… или… Дявол да го вземе, трябва да има някакъв начин! Този фавън е спасил сестра ни, като се е изложил на риск, господин Бобър. Ние не можем просто да го оставим да бъде… да бъде… да му сторят нещо лошо.
— Няма смисъл, сине Адамов — каза господин Бобър. — Никакъв смисъл няма да опитваш точно ти, от всички хора точно ти. Не сега, когато Аслан е потеглил…
— О, да! Разкажи ни за Аслан! — обадиха се едновременно няколко гласа, защото отново ги обхвана онова странно чувство като при първите признаци на пролетта, като при съобщаването на някои добри новини.
— Кой е Аслан? — попита Сюзан.
— Аслан ли? — учуди се господин Бобър. — Нима не знаете? Той е Кралят. Той е Господарят на цялата гора, но не е често тук, както разбирате. Не е бил по мое време, нито по времето на баба ми. Но до нас стигна новината, че се е върнал. Сега се намира в Нарния. Той ще се справи с Бялата вещица. И той, а не вие, ще спаси господин Тумнус.
— Няма ли тя да превърне и лъва в статуя? — попита Едмънд.
— За бога, сине Адамов, как можеш да говориш така? — каза господин Бобър и избухна в смях. — Него да превърне в камък! Единственото, което тя може да стори, е да се държи на краката си и да го погледне в очите. Не, не. Той ще сложи всичко в ред, както е казано в една стара песен от нашия край:
Всичко ще разберете, щом го видите.
— Ще го видим ли? — изненада се Сюзан.
— Да, дъще Евина, нали затова ви доведох тук. Ще ви заведа до мястото, където ще го срещнете — каза господин Бобър.
— А той, той човек ли е? — попита Луси.
— Аслан да е човек? — отвърна господин Бобър строго. — Разбира се, че не! Нали ви казвам, че той е Кралят на гората и синът на Великия император отвъд морето. Нима не знаете кой е господарят на животните? Аслан е лъв, Лъва, Великия лъв.
— О! — възкликна Сюзан. — А аз си помислих, че е човек. Безопасен ли е? Срещата с лъв доста би ме обезпокоила!
— Положително не грешиш, мила — каза господин Бобър. — Ако има някой, който може да се изправи пред Аслан, без да му треперят краката, той е или ненадминат храбрец, или пък просто глупак.
— Значи Аслан не е безопасен? — попита Луси.
— Безопасен ли? — недоумяваше госпожа Бобър. — Не чувате ли какво ви казва господин Бобър? Кой твърди, че е безопасен? Разбира се, че не е безопасен. Но той е добър. Той е Кралят, казвам ви.
— С нетърпение чакам да го видя — продължи господин Бобър, като удари с лапа по масата, така че чашите и чиниите издрънчаха. — Ти наистина ще го видиш. Съобщено бе, че ако можете, трябва да се видите с него утре при Каменната маса.
— Къде се намира тя? — попита Луси.
— Ще ви покажа — отвърна господин Бобър. — Надолу по реката, далечко е, далечко оттук. Ще ви заведем.
— А през това време какво ще стане с господин Тумнус? — продължаваше да се притеснява Луси.
— Най-бързият начин да му помогнете, е да се срещнете с Аслан — каза господин Бобър. — Щом го спечелим на наша страна, можем да правим нещо. Не че нямаме нужда и от вас. Защото има и една друга стара песен, според която, когато плът и кръв Адамова седне в трона на Каир Паравел, лошите времена ще свършат. И така нещата ще си дойдат на мястото, след като Той дойде и вие дойдохте. Чували сме, че Аслан е идвал по нашите места и преди, но отдавна и никой не знае точно кога. Но досега никога не е имало някой от вашата раса.
— Това е, което не разбирам, господин Бобър — каза Питър. — Самата Вещица не е ли човек?
— Тъкмо в това тя иска да повярваме — отвърна господин Бобър — и това е основанието й да претендира да бъде Кралица. Но тя не е дъщеря на Ева. Тя е потомка на първата жена на вашия баща Адам (тук господин Бобър се поклони), на онази, която наричат Лилит. Тя е дух. Това е единият й род. А по другия е потомка на великаните. Не, не, във Вещицата няма и капка истинска човешка кръв.
— И затова тя е толкова лоша, господин Бобър — вметна госпожа Бобър.