Като се убеди, че предавателят работи, Шерърд нагласи около уреда слънчевите отражатели. Човек трудно можеше да повярва, че двата крехки, тънки като хартия метални листа, можеха да преградят пътя на потока лъчи, способни за няколко секунди да разтопят калай или олово. И все пак първият екран отразяваше повече от деветдесет процента от падащата на повърхността му светлина, а вторият — почти цялата останала част; заедно те пропускаха съвсем безвредно количество топлина.
Шерърд предаде на кораба, че е изпълнил задачата си и се канеше да се връща на борда. Мощните прожектори на „Прометей“ — без тях едва ли би могло да се разгледа нещо на нощната страна на астероида — му служеха за безпогрешен ориентир. От кораба го отделяха само две мили. И ако Шерърд бе облечен в планетен скафандър с подвижни стави, той, използувайки почти пълната липса на тежест, би могъл просто да скочи на „Прометей“. Нищо, малките ракетни двигатели на космокара за пет минути ще го закарат на борда.
С помощта на жирокомпаса насочи космокара към целта, после включи втората скорост и натисна стартера. Последва силен взрив под краката му и Шерърд излетя, отдалечавайки се от Икар… и от кораба. „Повреда!“ — помисли си той, изстивайки от ужас. Бе притиснат тъй до стената, че не можеше да достигне командното табло. Работеше само единият мотор, затова астронавтът летеше, премятайки се през глава, като се въртеше все по-бързо. Шерърд трескаво търсеше копчето „стоп“, но въртенето съвсем го бе объркало и когато достигна ръчките, първата му реакция само влоши положението: той включи скоростта, също както нервният шофьор в бързината вместо спирачката натиска газта. Измина само секунда, докато изправи грешката си и загаси мотора, но звездите продължаваха да се въртят пред очите му като светещи кръгове…
Всичко стана тъй бързо, че Колин Шерърд не успя да извика кораба и да съобщи за катастрофата. Най-после, страхувайки се да не стори по-голяма пакост, той остави ръчките на мира. За да излезе от свредела, му бяха необходими не по-малко от две-три минути за предпазливо маневриране; ако съдеше по мяркащите се все по-наблизо камъни, му оставаха броени секунди.
Шерърд си спомни съвета, напечатан на корицата на „Наставления за астронавта“: „Ако не знаеш какво да сториш — не прави нищо“. Той честно продължаваше да изпълнява този съвет, когато Икар се сгромоляса върху него и звездите угаснаха…
…Цяло чудо е, че корпусът на кара е цял и въздухът не е излетял. (Сега се радва, а какво ли ще бъде след половин час, когато излезе от строя топлоизолацията?) Разбира се, съвсем без повреди не се размина. Откъснати бяха двете огледала, закрепени на прозрачното кълбо, защищаващо главата му, които му даваха възможност да вижда назад; сега ще трябва да извива шията си, но това е дреболия, много по-лошо е, че антените са повредени. Не може да извика кораба и корабът не може да го повика. От високоговорителя се чуваше само слабо пращене, навярно имаше повреда и в самия апарат. Колин Шерърд бе откъснат от хората.
Положението е тежко, но не безнадеждно. Той не е съвсем безпомощен. Макар моторите да го подведоха (явно в дясната пускова камера въпреки уверенията на конструкторите, че това е напълно изключено, взривът бе ударил в друга посока и задръстил дюзите), той може да се движи: има „ръцете“. Само че накъде да пълзи? Шерърд бе загубил всякаква ориентация. Излетял бе от „Еверест“, но къде ли го бе отхвърлил взривът — на сто фута или на хиляда? Нямаше по какво да се ориентира в този мъничък свят, само отдалечаващата се звездичка „Прометей“ можеше да го спаси. Сега дано само не загуби от погледа си кораба!… След няколко минути ще почнат да го търсят, ако вече не са открили отсъствието му. Разбира се, без радиото другарите му навярно ще трябва дълго да го дирят. Колкото и да е малък Икар, все пак трудно ще открият дългия десет фута цилиндър из шестнадесетте квадратни мили, прорязани с пукнатини. Ще мине може би половин час или час, през цялото време той трябва да внимава да не го настигне убийственият изгрев.
Шерърд пъхна пръстите си в празните лостове, управляващи механичните крайници. Отвън, в суровата среда на космоса, мигом оживяха изкуствените му „ръце“. Ето отпуснаха се, опряха се до желязната кора на астероида, повдигнаха космокара… Шерърд сви „ръцете“ и капсулата също като чудновато двуного насекомо запълзя напред. Десен, ляв, десен, ляв…