Выбрать главу

Едисън и Вик потеглят към дома на Уонг, където да се срещнат с Миньоне. Стърлинг идва с мен, седи мрачна и мълчалива в ъгълчето на линейката, с поредната бутилка вода в ръце. Не се опитва да говори нито с децата, нито дори с полицаите и парамедиците. Просто наблюдава и си пие водата.

В болницата Ашли и Сами попадат в прегръдките на възрастна педиатърка, чийто бавен, сладък като сироп акцент сякаш едновременно ги очарова и успокоява. Стърлинг пълни бутилката си от чешмата и сяда в Спешното с телефона си. Към този момент е вече практически трезва, но не бих се изненадала, ако помоли от болницата да й направят тест за алкохол, преди да се ангажира по какъвто и да е начин със случая.

Помагам на сестрата и полицайката да преоблекат Сара за прегледа в някаква приемна, преградена със завеса. Пижамата й е сгъната и поставена в торбичка, която се запечатва и подписва, а после идва ред на гигантския фотоапарат. Момиченцето ме поглежда стреснато.

— Всичко е наред — уверявам я аз. — Трябва да имаме на запис възможните контузии, с които си дошла. Този апарат има филтър, който помага синините да се виждат по-добре. Ще се уверим, че докторите знаят за тях, и с тази информация в досието ти ще помогнем на социалните работници да решат към кои терапевти да те насочат за разговор.

— О! — тя поглежда фотоапарата и се взима в ръце с дълбоко вдишване. — Добре.

Синините са ужасни. Големи отпечатъци се припокриват на бедрата й отвън и отвътре, едната страна на гръдния й кош е цялата в наситено индигово и жълто. По-светли синини се усукват около шията й, отпред и отзад, и обхващат лицето й. През филтъра виждаме формата на пръстите.

— След няколко минути ще дойде лекарка — обяснявам й аз, като я хващам за ръка, докато полицаят прибира фотоапарата. — Виждаш ли онези метални неща в края на леглото, които малко приличат на педали? Наричат се стремена и докторката ще те помоли да си пъхнеш краката в тях, за да може да ги вдигне. Ще ти бъде неудобно, все едно си изложена на показ, но единствено лекарката има видимост, честна дума. Няма да влизат посетители, а дори да се случи такова нещо, докторката ще блокира гледката.

— Налага ли се?

Ще ми се да дам на Сара друг отговор, но не възнамерявам да я лъжа.

— Да. Непременно трябва да те прегледаме. Ако искаш лекарката да спре и да ти обясни какво точно прави, само кажи, става ли? Знам, че е неприятно.

— Това като цитонамазка ли е? Мама споменава за такива неща. Каза, че когато порасна, ще трябва да си правя такива.

— Подобно е. Това ще е може би малко по-подробен преглед от вземането на цитонамазка.

— Защо?

— Докторката ще се увери, че нямаш контузии там долу. Когато мъже нараняват момиченца по такъв начин, може да се получат разкъсвания и подувания или инфекции. Ако разкъсванията се повтарят известно време, може дори да остане белег, който да създава проблеми впоследствие. Така че лекарката трябва да се убеди, че е открила всички рани, за да бъдат лекувани.

— Ох.

Стискам ръката на момиченцето.

— Сара, бях само няколко години по-малка от теб, когато ме прегледаха за първи път — и то по същата причина.

В отговор на това твърдение тя се вкопчва в мен и забива пръсти в ръката ми.

— Наистина ли?

— Наистина. Така че можеш да си сигурна, знам колко неудобно ще бъде, но е наистина важно. Нямаше да те молим за прегледа, ако не беше.

— Нали каза, че си агент на ФБР?

— Такава съм.

— А дали… — Сара преглъща с усилие, но когато вдига поглед към мен, очите й блестят. — Мислиш ли, че и аз мога да стана като теб някой ден?

— Миличка, ако го искаш достатъчно силно и работиш достатъчно усърдно, искрено вярвам, че можеш да станеш каквато си пожелаеш. Включително и агент на ФБР.

— Искам да защитавам хората.

— Вече го правиш! — Сърцето ми се къса при обърканото накланяне на главата й. — Сара, пастрокът ти е щял да погне Ашли. Защитавала си сестра си години наред и си се справила толкова добре, че тя дори не знае в каква опасност е била.

Докторката влиза, докато Сара още размишлява върху това твърдение. Жена е, не по-възрастна от мен, с мили очи и нежен глас и внимателно обяснява всяка стъпка, без да навлиза в излишни технически подробности или да опростява прекалено. Между отделните обяснения задава на Сара лесни въпроси, за да я предразположи, без да навлиза на лична територия. Момиченцето малко шава по време на прегледа и един-два пъти изписква, когато предупреждението не е било достатъчно да я подготви, но докторката й се усмихва топло, докато си сваля ръкавиците.