Поколебавам се, после решавам да пратя всичко по дяволите и се навеждам да я целуна. Колкото и да ми е бясна, телата ни се познават и Шевон се навежда за целувката, вкопчва пръсти в лакътя ми. Заради глупавото си кафе има вкус на малини с бял шоколад и мента. Случаен шофьор ни подсвирква, но не му обръщам внимание, съсредоточена в сладостта на устните на приятелката си върху моите, в тихата въздишка, когато плъзвам пръст по очертанията на брадичката й. Това най-вероятно е последната ни целувка и ме плаши мисълта, че съм се отказала от правото на мнение по въпроса. Плаши ме, както и трябва. Когато се отдръпвам, дъхът ни се смесва и челото ми е облегнато на нейното.
— Те ато у te extraño у espero que sea suficiente.[19]
Струва ми се, че оставям парче от душата си при Шевон, но не поглеждам назад. Вместо това влизам в кафенето да поръчам напитки за Едисън, Стърлинг и Вик, и второ кафе за себе си. Когато тръгвам към работа, внимателно наместила чашките в картонен поднос, забелязвам, че на масата вече няма и следа от приятелката ми.
10
По-голямата част от деня си прекарвам с гнева на Сара, когато научава, че пастрокът й я е снимал с камери, скрити из цялата й стая. Тя е бясна и страда ужасно, но не е съобщила за случилото се на сестра си, така че гневът й се събира и трупа, докато не я извеждаме навън и не я оставяме да крещи. Нанси, социалната работничка с над трийсет години стаж, умело прихваща дотичалите охранители, за да им обясни какво става, а аз стоя с пищящото, ридаещо дете в малката градинка, която вероятно е виждала много такива случки. Сара постепенно се успокоява — по-скоро симптом на изтощение, отколкото истинско спокойствие, както ми се струва — и пита дали може да види снимките.
— Смяташ ли, че ще ти е полезно? — пита Нанси спокойно.
— Те са мои снимки. Колко други хора ще ги гледат?
— Детектив Миньоне ги е открил, докато е претърсвал килера на пастрока ти, и незабавно ги е запечатал като доказателство — обяснявам. — Впоследствие ще натовари някого със задачата да ги опише, защото процедурата е такава, а след това ще бъдат запечатани в нов плик. Предвид че господин Уонг е мъртъв и не може да бъде съден, няма причина снимките някога да се озоват в съдебната зала. Няма причина адвокатите да поискат да прегледат доказателствата.
— Ами ако Самюъл ги е показал на някой друг? Например на приятелите си? Ако ги е публикувал онлайн?
— Детектив Холмс е отправила искане до началниците си партньорът й да работи с отдела за киберпрестъпления на ФБР — обяснявам на момичето. — Имаме хора, които специализират в проследяването на файлове и снимки онлайн. Ако посредством компютъра си пастрокът е изпратил снимките ти на някого, ще го открият. Освен това полицията ще говори и с неговите колеги и приятели.
— Значи, дори ако не могат да се сдобият със снимките, ще знаят, че ги има?
— Не. Снимките няма да бъдат споменавани конкретно, освен ако следователите не са достатъчно уверени, че са спипали човек, който ги е виждал. Ще бъдат много внимателни, Сара. Никой не иска да страдаш повече!
— А ако някой има от снимките ми?
— Ще бъде арестуван и съден за притежаване на детска порнография. Сара, ти си на дванайсет. Никой — и имам предвид никой — не иска тези снимки да се разпространяват в мрежата.
— Но аз трябва да знам — шепне тя и се отпуска на пейката като кукла с отрязани конци.
— Прекрасно те разбирам! — Нанси се навежда напред, не навлиза в пространството й, но проявява повече внимание сега, когато крясъците са спрели. — Но те се опитват да те защитят. Тези снимки са доказателство за престъпление, Сара, и полицаите няма просто да ти ги дадат, дори ако на тях си ти. Няма да върнат на никого детска порнография. Дали вярвам, че може да ти помогне, ако ги видиш? Вероятно. Вярвам ли, че видът им ще те нарани? Може би. Сара…
Момичето се чеше по ръката, където найлоновата болнична гривна е ожулила кожата й и чака социалната работничка да довърши мисълта си, което според мен е добър знак.
— Пастрокът ти е постъпил ужасно, в това няма съмнение. Но наистина ли искаш да видиш какво още ти е причинил?
— Аз не… — Сара въздиша разочаровано. — Не ми харесва други хора да виждат част от мен, която не познавам. Самюъл ме малтретираше тайно, но сега тези късчета страдание са публични.