— Нищо подобно.
— Видели са ги други хора и знаят, че те съществуват и как са се появили, а аз няма да мога да ги видя.
Нанси я гледа продължително и си представям как разиграва варианти наум.
— Уверявам те, че ще говорим с адвоката веднага, щом съдът определи защитник. Извън това нямам никаква власт над случая. Ще ти обещая обаче едно: ще проверим дали има законово основание да поискаме да ти покажат снимките. В замяна ще те помоля да се подготвиш за разочарование. Ако — и това „ако“ е наистина под въпрос — ти се даде разрешение да ги разгледаш, не очаквай чудотворен резултат… — Социалната работничка се пресяга полека, само с два изпънати пръста, и лекичко докосва бузата на Сара с опаката им страна. Незаплашителен жест, начин да докоснеш и да успокоиш, който не съдържа възможност да навредиш. — Не можеш да позволиш тези снимки да станат основата, на която разчиташ за съвземането си. Трябва да намериш пътя си без тях. Ще можеш ли да работиш с мен върху това?
— Имам ли избор?
— Не и добър.
Сара изпръхтява от смях и очевидно остава изненадана от себе си, но мисля, че и това е добър знак.
Когато ги оставям, двете са още в градинката и обсъждат най-добрия начин да кажат на Ашли какво е правил пастрокът им. По думите на Сара сестра й е харесвала Самюъл, понеже й подарявал красиви дреболии. Ще й бъде трудно да разбере.
Отивам у Вик — там се събира екипът ни, когато не знаем с какво да се захванем. Едисън и Стърлинг пристигат след няколко минути. Марлийн излиза да ни посрещне, въпреки че всички си имаме ключове, и ме стяга в здрава прегръдка, впива тънките си пръсти в гърба ми и уж би трябвало да е болезнено, но всъщност е успокоително.
— Как се справяш? — пита тя тихо.
Ухилвам се криво:
— Още съм жива.
— Е, и това е нещо, нали? А бедното момиче?
— Гневи се.
— Хубаво.
Разсмивам се и отвръщам на прегръдката, като се пускам едва когато Едисън и Стърлинг се озовават в обхвата на обятията на Марлийн.
Тази вечер дъщерите на Вик отсъстват — коя на работа, коя на среща с приятели, — така че сме само шестимата, разпръснати на терасата и около грила. Джени спретва така наречените от нея „просешки вечери“ — нахвърляш каквото ти попадне на парче алуминиево фолио, загъваш го на вързопче и го мяташ на грила или във фурната. Тя си има цяла книга писани на ръка рецепти от този тип и винаги са много вкусни, стига Вик да си изиграе ролята и да ги махне от грила, преди положението да стане катастрофално.
— Получих интересно съобщение от Прия днес — съобщава ми Стърлинг, докато гледаме Марлийн и Джени да играят на дърпанка с къдриците на Едисън. Жената на Вик се опитва да убеди партньора ни да се подстриже или поне да поокастри гривата си, а Марлийн с ръка на сърцето обявява, че не му е разрешено да го направи. Помежду им Едисън се черви и заеква, и ни хвърля все по-отчаяни погледи с молба за помощ. Стоим на безопасно разстояние с бири в ръка.
— Прия си е такава. Какво ти прати?
Стърлинг ми връчва телефона си, в прозорчето за съобщения примигва линк. Когато го докосвам, ме отвежда към колекция снимки на антипразници — жени празнуват развод или развалянето на годеж и унищожават сватбените си рокли по всевъзможни начини. Една е накарала шаферките си радостно да напъхат бухналите си рокли в дъскорезницата. Друга група носи роклите, но играе пейнтбол. Една жена явно е накъсала роклята на ивици и ги е вързала една за друга, за да се спусне от прозореца на хотел, на които пише „Сватбен апартамент — младоженци“.
— Qué chingada[20]?!
— Нали? Виж… о, чакай само да видиш коя си харесах… а, ето я!
Кикотя се, зяпнала екрана и зомби бригадата от булка и шаферки.
— Това определено е креативно приложение за рокля, която не можеш да върнеш!
— Прия ме попита дали имам идеи.
— Имаш ли?
— Още не… — Стърлинг отпива голяма глътка от бирата си, после вдига бутилката за наздравица към Едисън, който успява да събере достатъчно достойнство да избяга от Марлийн и Джени. — Но определено се замислих.
Бог да благослови Прия!
След изумителна вечеря с пиле с тиквички в сос маринара и с гъби за онези, които ги харесват, известно време обсъждаме дъщерите на семейството и колко странно ще е догодина, когато Джейни отиде в колеж като сестрите си. Когато Марлийн започва да се прозява, започваме да почистваме, въпреки че тя ни порицава заради помощта.
— Ще се прибереш ли с мен у нас? — пита Едисън.