Стърлинг отговаря преди мен:
— Не, идва у нас. Ти за разнообразие можеш да прекараш една свободна от естроген вечер.
— Y puede que a luna vaya a caer del cielo[21] — мърмори той.
— Това какво беше?
— Благодаря ти, оценявам го.
— Браво — шепна му и го сръчквам в хълбока. Той си разтрива ребрата с гримаса, но не отвръща на удара.
Пиша на Холмс, за да знае, че сме готови да инсталираме камерите, които Стърлинг е купила на път към Вик, и по времето, когато стигаме къщата, униформен полицай вече е дошъл да ни пусне покрай полицейската лента. Приветства ни дружелюбно и ни гледа как работим. Камерите са малки, доста дискретни и лесни за скриване; Стърлинг е работила с такива и преди. Което е хубаво, понеже когато казвам, че ги инсталираме, имам предвид, че го прави тя, а аз й подавам това-онова от сандъчето с инструменти. Отнема й само час да ги постави и свърже с мрежата, видеото се записва и на външен харддиск, и онлайн. Тя е нашият техно гуру, когато Ивон не е на разположение.
Благодарим на полицая и духваме към апартамента на Стърлинг. Тя живее само на няколко пресечки от Едисън, в блок, собственост на същата компания и почти идентичен на вид, като изключим, че входовете са боядисани в бледооранжево, а не в златистокафяво. Партньорката ми преглежда пощата си пред кутията и изхвърля три четвърти право в кошчето в ъгъла на помещението.
— Компаниите наистина ли извличат достатъчно ползи от пощенските реклами, та да си струват парите и разхищението?
— Надали, но защо това да ги спира?
Апартаментът й е на втория етаж и Стърлинг спира с ключ в ключалката.
— Май е малко разхвърляно — извинява се. — Преравях си вещите, за да събера за благотворителност.
— Има ли пътека за минаване?
— Да.
— А насекоми?
— Не — отвръща Стърлинг смутено и ме гледа сърдито с ъгълчето на окото си.
— А да расте нещо по вещите?
— Не.
— Тогава всичко е наред.
— Имаш потискащо ниски стандарти — въздиша тя и бута вратата, за да щракне лампата в коридора.
Влизам след нея, затварям и заключвам, и за първи път виждам апартамента й.
— Мили боже, Илайза!
Стресната, тя изтървава ключовете си, вместо да ги окачи на кукичката, към която се пресяга.
— Никога не си ме наричала по име.
— Защото досега не съм влизала тук. Май повече няма да съм в състояние да те нарека „Стърлинг“!
Тя се изчервява силно и си вдига ключовете, които окача спретнато на малка кукичка на закачалката.
— Не бива да оставям Едисън да попадне тук, нали?
— О, дявол го взел, не, ще избяга с писъци към паркинга! — смея се и пристъпвам полека в апартамента. Стените са боядисани в деликатна, студена отсянка на розовото, а едната е по-дръзко розова за акцент. Плъзгаща се стъклена врата води към малка тераска, покрита не само с вертикални щори, за да блокира слънцето, но и с ярко розова драперия, обградена от лавандулови и бебешко сини завески, и една от онези… как се наричат, къдри? Дипли? Онова, по-късото, което се слага върху завесите и също като тях е поръбено с две розови панделки с навързани на равни разстояния малки джуфки. Всяка една дреболия в стаята изглежда съвършено съчетана, досущ като от списание „Марта Стюърт Ливинг“[22]- все едно Блажената Света Марта на кифлите е слязла лично на земята и ги е осветила. Същото важи и за кухнята, в която има комплект подхождащи си кърпи за ръце, висящи от дръжките на чекмеджето и фурната.
Единственият хаос, който виждам, цари из трапезарията, където има светлозелени и ментови пластове покривки. Два от столовете са накамарени с дрехи, на седалката на единия има отчасти отворен кашон, а на другия — е, той служи предимно за кофа за боклук.
— Мили боже, Илайза Стърлинг! Аз… Аз честно не си спомням кога за последно съм виждала толкова къдрички. Или се наричат дипли?
Тя вече е червена като домат и се суети да окачи чантата си до ключовете.
— Моля те, не казвай на Едисън!
— В никакъв случай не бих развалила изненадата! — Не мога да спра да се смея и горкото момиче изглежда все по-притеснено, така че се вкопчвам в раменете й в нещо като коалска прегръдка. — Защо не си споменавала, че си толкова дяволски… женствена извън службата?
Поне си спечелвам крива усмивка.
— Достатъчно трудно е да ме вземат насериозно. Представяш ли си, ако момчетата разберат за това?
— Хммм.
— Какво?
Отпускам се в обятията й и забивам брадичка в рамото й.
— Опитвам се да си спомня кога за последно си била спаринг партньор на мъж и това не е довело до неколкократното му поваляне на тепиха. Винаги им наритваш задниците. Заради това Едисън не иска да се бие с теб. Когото успеят да те победят в двубой, тогава имат право да ти се подиграват за розовото и диплите.
22
Компания, основана от Марта Стюарт — известна американска водеща на кулинарни предавания и предавания за домакинството, която популяризира изтънчения начин на живот — бел. ред.