И горе-долу тук разговорите, които водехме с Едисън, се превърнаха в дълго обсъждане за разликата между полезното и същинската помощ, понеже никоя от тези подробности нямаше да ни помогне да намерим убийцата, освен ако не успеехме да открием съответната личност и тези предмети у нея. Миньоне вече се опитваше да проследи покупките, но и това занимание щеше да е по-лесно след залавянето на заподозрян.
Полицията се беше свързала и със социалните служби: досиетата на Рони Уилкинс и Сара Картър бяха дело на службата в Манасас, но имената на работещите по тях служители не съвпадаха. Оплакването, попълнено от училището на Сара, беше връчено на новопостъпила служителка, а с делата на Рони от няколко години се занимаваше един и същ мъж.
В сряда минавам през архивите на ФБР да подам искане. Всички досиета по случаите ни, заедно с писаните ни на ръка бележки, направени по време и след разследванията, се съхраняват за идните поколения или одит, което дойде първо (одитът, разбира се; винаги е одитът). В Бюрото съм от десет години и случаите ми никак не са малко. Повечето от тях са разследвани от нашия екип или съм взела участие в тях в ролята на консултант, но от време на време са ме прехвърляли и в други екипи. Всички сме ходили на гастроли, ако някъде липсва човек или има нужда от конкретна специалност.
Агент Алцесте, която работи в архивите, понеже това свежда до минимум взаимодействието с хора, изслушва причините за искането ми и преглежда документите, които вече са попълнени и чакат одобрението й. Алцесте не ме харесва — всъщност не харесва никого, — но ме мрази по-малко от повечето агенти, понеже се старая да съм възможно най-добре подготвена, ако е неизбежно да я обезпокоя по някакъв повод.
Гласът й е дрезгав и все още се долавя силният й квебекски акцент, вероятно защото не говори с хора достатъчно често, че да изчезне. Алцесте заявява, че ще са нужни няколко дни да копира толкова много информация. Очаква да споря с нея — повечето го правят.
Аз обаче просто й благодаря за отделеното време и усилията и я оставям в уединението на кабинета й. Повечето случаи мога да сваля и от компютъра си, но натъпкването на всички досиета на един харддиск ще е много по-лесно от ровенето във всяко поотделно. Освен това по този начин ще мога да виждам и бележките на Вик и Едисън по случаите, не само моите. Работим добре като екип, понеже виждаме различни неща; в течение на някой от случаите ни те може да са забелязали нещо, което аз не съм, а да се окаже от полза сега.
Надявам се, че само се заблуждавам, но не мога да се отърся от гнетящото ме чувство, че може би знам защо жената ангел е избрала мен. Защо тази убийца дава името ми на децата и им повтаря, че при мен ще са в безопасност, че ще ги закрилям?
Ами ако някога съм й казала абсолютно същото?
Точно тези думи използваме и ние пред децата, които спасяваме. Всичко ще е наред. Вече си в безопасност.
Струва ми се, че мислите на всички се въртят около същата идея, но не ни се иска да признаем възможността — или по-скоро вероятността — тази убийца да води началото си някъде от досиетата с нашите случаи. Още не сме готови да го изкажем на глас, все едно така ще овеществим думите, ще ги натоварим с допълнително значение. Това обаче не означава, че имаме право да се крием от предположението си.
Късно в петък сутринта, докато двете със Стърлинг седим на бюрото на Едисън, за да го накараме да изгуби самообладание, докато обсъждаме какво да поръчаме за обяд, Вик влиза от фоайето, натоварен с досиета и доклади на различни агенти, събрани по криволичещия му маршрут.
— Налага се да наредя и на трима ви да си ходите вкъщи.
— Какво?
— Утре е Денят на независимостта. Днес е задължителният ви почивен ден за националния празник. Не би трябвало дори да припарвате до службата.
— Дошли са и много други агенти.
— Понеже или смяната им е съвпаднала със седмичната ротация, или разделянето на работата и личния им живот куца също толкова силно, колкото и на вас тримата.
Ох! Колко лицемерно изказване, предвид… е, всичко.
Вик клати глава. Носи вратовръзката, която Прия, Инара и Виктория-Блис му подариха миналата година за рождения ден — цветни пеперуди, прерисувани от витраж, на черен фон, и е точно толкова зловеща, колкото подсказва описанието, но той въпреки това я е сложил, понеже му е от тях.
— Вървете си вкъщи. Не си взимайте работа за домашно. Почивайте. Занимавайте се с прането. Гледайте мач.
Продължаваме да го зяпаме недоумяващо.
— Имате почивни дни сравнително редовно— напомня ни Вик с въздишка. — Знаете как да оцелявате!