Едисън изсумтява, но не коментира. Симпкинс не се е и старала да се преструва, че харесва стила на Вик, но когато последно работихме с нея, ни скъса задниците, все едно сме начинаещи агенти, които са проспали академията. Беше определено неприятно и непредизвикано.
Вик ме изпраща до „Вътрешни разследвания“ и до кабинета на агент Дърн, което не е никак изненадващо. Влиза след мен, което пък донякъде е. Просто свива рамене, когато го поглеждам изпод вежди.
— Що за приятел ще съм, ако те оставя да се изправиш самичка срещу Драконката?
Агент Дърн вдига глава от компютъра си със суха усмивка.
— Смятах, че има неписано правило да не се използва този прякор в мое присъствие. Агент Рамирес, моля, седнете.
Драконката от „Вътрешни разследвания“, агент Саманта Дърн, е прекарала в Бюрото над петдесет години. Лицето й е сбръчкано и съсухрено, не е положила усилия да прикрие бръчките с лекия си грим, точно както и по сребристобялата й, подстригана на симпатична, бухнала топка коса няма следи от боя. На носа на агентката са кацнали чифт очила за четене с пластмасови рамки, светлорозови почти като копринената й блуза, вързани с тънка верижка, преметната около шията й. Изглежда сладка и мила, досущ като нечия любима баба, но се слави с това, че разплаква корави мъже за по-малко от десет минути.
— Агент Рамирес, откъде искате да започна? С Емилия Андерс или с обаждането на агент Райън до „Човешки ресурси“?
— Какво, вече? — изръсвам и лепвам длан на устата си. Да се надяваме, че гримът прикрива колко съм се изчервила в момента.
Агент Дърн смъква очилата за четене и бавно завърта едната им дръжка между пръстите си.
— Ами… — подема в крайна сметка, а гримасата на лицето й съчетава съчувствие и веселие. — Поне не сте разбрали по този начин, че всичко е приключено.
— Съжалявам. Просто… бях изненадана. Трябваха ми четири месеца да убедя Шевон, че от „Човешки ресурси“ наистина трябва да са наясно с връзката ни, но дори и след това тя все още се притесняваше да говори за нас…
— Предвид случилото се, имаш пълното право да ми кажеш да си гледам работата, но… добре ли си?
— Всъщност да — усмихвам се на Дърн, а насъбралото се през седмицата изтощение сковава мускулите ми. — Гадно е, но не мога да кажа, че не съм го очаквала.
— Тайните обожатели понякога се оказват голяма хапка и рядко са така чаровни, както ги представят по филмите.
— Емилия е първото дете, което убиецът наранява. Сега, след като „жената ангел“ е преминала границата, притеснявам се дали няма да сметне, че е по-лесно първо да пречупва децата с насилие.
— Агент Симпкинс ще иска да научи за тази загриженост, но в момента трябва да прегледаме някои други подробности. Работила ли си с Дрю Симпкинс преди?
— Да, госпожо. С Едисън последно бяхме пратени при нея по случая с веригата за размяна на деца преди десет месеца.
— Точно така. Докато ей този идиот беше в болницата.
— Вършех си работата, Сам! — отвръща Вик мило.
Агент Дърн просто свива рамене:
— Преднамерено си поел куршум, предназначен за човек, изнасилил и убил осем деца.
— Да, но дали заслужава да бъде екзекутиран, е решение, което трябва да вземе съдът, не опечаленият баща на една от жертвите. Нямаме право да изкривяваме законите както ни се харесва.
Това ми звучи като разговор, който се е провеждал много пъти — подробностите се променят, но тонът си остава все същия. Агент Дърн го прекратява с пренебрежителен жест.
— Да се върнем към първоначалната тема — агент Райън. Двете не работите в един отдел, така че няма нужда да разместваме екипите, но бихме искали да си… дискретна… когато хората питат какво се е случило.
— Нямам желание да й окалям името, госпожо — казвам с уважение. — Просто не се получи помежду ни. Тъжно, но няма причина да я очерням пред Бюрото.
— Оценявам го и не очаквам нищо по-малко от едно от протежетата на Вик, но от „Човешки ресурси“ ме помолиха да го спомена. А сега да се заемем с темата, която няма да ти хареса…
Вик се размърдва напрегнато.
— Налага се да те свалим от активна служба — заявява агент Дърн с прямота, за която вероятно впоследствие ще съм благодарна.
— Сам!
— Не зависи от мен, Вик, наистина! — тя ме поглежда откровено, без да търси извинения или оправдания. — Знаеш какви са адвокатите. Всеки от случаите, по които се работи в момента — всеки, когото докоснеш, докато това продължава — може да гръмне в съда. Глупаво е, знам. Ако не друго, убиецът те е набелязал именно защото се справяш отлично с работата си, но Бюрото не може да си позволи и най-малката слабост, която умен адвокат би използвал, за да намекне за замесване.