— Значи съм… — клатя глава, опитвайки се да преглътна новината. — Отстранена съм от служба?
— Не. Но все пак трябва да стоиш далеч от случаите. И без това сега екипът ти е наред да организира документацията на службата, а и подозирам, че агенти Едисън и Стърлинг ще се разбунтуват, ако някой се опита да ги задейства без теб, така че всички ще останете в Куантико, докато тази история приключи. Те ще могат да работят като консултанти.
— Но аз не мога да се занимавам дори и с това.
— Не. Обаче ще получиш две конкретни назначения, агент Рамирес… — тя ми посочва ъгъла на бюрото си, където са поставени три огромни папки, претъпкани с хартия. — Първата ти задача: началникът на отдела има чувството и аз съм съгласна, че се нуждаем от обучение на място за новите агенти, които постъпват в „Престъпления срещу детето“. Нещо специфично за отдела ти, предназначено да помогне на агентите да се приспособят към една от най-трудните служби в Бюрото. Предложенията за съдържанието са дадени от началниците на подразделения и екипи, психолози от Бюрото и агенти. Сигурно помниш онзи въпросник, който обикаляше преди няколко месеца…
Помня как Стърлинг излезе зад Едисън и го стресна толкова силно, че той си разля кафето върху нашите въпросници. Не помня да сме ги заменяли или предавали.
— Искаме ти да го напишеш.
— Аз?
— Работиш в отдела вече десет години — напомня ми Дърн. — Освен това да не забравяме… — тя вдига много по-малка папка с елегантно написано с маркер заглавие: „Наръчник по оцеляване на агента в академията“.
— О, Богородице! — гореща червенина изпълзява по врата и ушите ми.
Вик се смее и се пресяга да ме сръчка по рамото.
— Какво, не знаеше ли, че продължава да е в обращение?
— Че защо някой би го пазил цели десет години?
— Понеже го копират и още през първата седмица го раздават на всички нови агенти в академията — сухо ми съобщава агент Дърн. — Съдържателен е, сърдечен и хумористичен е, а и прекрасно помага за асимилирането на кадетите. Реално погледнато, агент Рамирес, Бюрото не разполага с почти никакви начини да предотврати бърнаута, който се случва толкова бързо в „Престъпления срещу детето“. По силите ни е единствено да удвоим усилията си да се погрижим онези, които започват тук, да са по-добре подготвени за това, с което ще се сблъскат. И ако това означава, че след прочитането на подобен наръчник ще се почувстват неподходящи за този отдел, тогава ще можем да ги прехвърлим отрано.
— Написах наръчника много пияна — съобщавам й дръзко, — към една трета от нас прекарахме уикенда преди дипломирането в напиване до припадък и той беше крайният резултат. Цялата идея е породена от наистина отвратителната текила.
— Написано на пияно, но редактирано на трезво — посочва Дърн. — И десет години обучаваните агенти го използват като същинска библия. Не ти поставяме задачата случайно; имаме те предвид още от самото начало. Не се канехме да те молим, преди годината да превали, но няма причина да не дадем ход на наръчника и да те помолим отсега.
— Споменахте, че задачите са две.
— Прегледай всички случаи, по които си работила при пряк контакт с деца. Не консултациите, нито онези, в които си била предимно на местопрестъплението или си работила с възрастни. Прегледай бележките си — всичко, което си написала за децата. Не само за жертвите. За всички. Някъде там може би се крие ключът за намиране на убиеца. Тя има някакъв личен мотив; ти си свързана с нея. Ако извадим късмет, ще изскочи някое от твоите деца от изминалите десет години. Не се вглеждай в подробностите по случаите, не търси онова, което ти се струва познато по принцип. Вгледай се в децата, агент Рамирес. Това е втората ти задача.
— Това… всъщност вече е в действие, госпожо.
Вик ме поглежда смутено, но веднага разцъфтява в горда усмивка. На трийсет и две години съм, но дявол ме взел, ако не се размеквам и радвам всеки път, когато покаже, че се гордее с мен.
— Агент Алцесте събира досиетата на диск, така че да виждам бележките на всички, не само моите. Би трябвало скоро да ми го даде.
— Преборила си Алцесте? — пита Вик с лукава усмивка.
— Винаги съм се чудила защо никой не я нарича Дракон на архивите — съгласява се агент Дърн.
Понеже драконите понякога скланят да си общуват чрез игри на гатанки, а тя е най-немайчински настроеното човешко същество, което съм срещала някога, но няма да го кажа на глас. Вместо това поглеждам към началото на другата си задача — всички бележки и предложения от агентите и предводителите ни по въпроса какво трябва да включва наръчникът за оцеляване. Тренировъчно четиво. Папките в ъгъла на бюрото са пълен хаос. На безброй места от тях стърчат разделители и лепящи листчета, има и страници, които просто са натикани вътре — или не е имало вече място на машинката, или някой го е домързяло да ги комплектова. Все тая, честно казано. Предстои ужасно много работа и не знам дали ще постигна и половината от онова, на което се надяват шефовете. Все едно колко добре си подготвен интелектуално, работата в „Престъпления срещу детето“ е като хор от наковални: чуковете винаги бият силно.