— Възхищавам се на гоблените — отвръщам просто. — Кой е вашият?
Тя стрелва с поглед последния кабинет, онзи с най-противоречивия надпис.
— На посетителите не е позволено да влизат зад преградата.
— Моите извинения — подминавам я и се връщам на мястото си близо до вратата. — Аз съм агент от ФБР; агент Киърни е отзад с администратора и Карълайн.
Жената се обляга на стабилния параван между бюрото на Карълайн и онова зад него.
— А вие не сте отзад, защото…?
— Случаят не е мой; Киърни просто се отби тук, преди да обядваме.
Жената придърпва сакото и пъха ръце по-навътре в ръкавите. Климатикът се мъчи и не работи добре, но изглежда наистина й е студено в горещия кабинет. Внезапно се задавя и кашля хрипливо в ръкава си. С другата ръка се обляга на паравана, за да остане на крака. Приближавам се, но свирепият й поглед ме приковава на място до края на пристъпа й.
Когато свършва, непознатата внимателно си поема дълбоко дъх, червените петна по лицето й постепенно се разсейват. След това изчервяването се връща с пълна сила, когато вдига ръка към косата си и осъзнава, че е кашляла достатъчно силно, че русата й перука да се изкриви.
Отклонявам поглед, като с ъгълчето на окото следя как непознатата я наглася с треперещи ръце. Има вид на човек, който губи тегло, кожата й е восъчно бледа и леко провиснала на някои неочаквани места. Това би могло да обясни защо й е студено дори в тази жега.
— Да ви донеса вода? — питам неутрално.
— Все едно водата ще помогне! — хрипти чиновничката, но се отдръпва към бюрото си да вземе оттам чаша. Табелката на паравана ме уведомява, че събеседничката ми се казва Глория Хес.
Телефонът ми избръмчава с поредното съобщение от Стърлинг.
След обяд Симпкинс ще прати двойка агенти в болницата. Ние с Едисън ще хапнем с тях, така че да им разкажем какво сме открили за децата.
Добре, хайде, Кас. Трябва да тръгваме.
След няколко минути тишина под свирепия поглед на госпожица Глория от другата страна на стаята, Карълайн и Кас се връщат. Приятелката ми застава до мен и аз й подавам телефона, за да види съобщението. То не изисква големи познания за декодиране и тя кима веднага.
Карълайн отива до бюрото си и се усмихва на колежката си.
— Глория, това е агент Киърни. Тя работи по случая с горките дечица.
Глория извива внимателно изрисувана вежда:
— Сещаш ли се за случай в тази служба, който да не включва горкички дечица? — Карълайн се изчервява и заеква, а тя се обръща към Кас: — Имате ли право да ни кажете кой случай?
Кас ме поглежда, аз свивам рамене. Убийствата са вече в новините, макар че подробностите и връзката помежду им са скрити и като изключим секретността, службата си е служба — хората клюкарстват.
— Убийствата на Уилкинс, Картър-Уонг, Андерс и Джефърс.
И двете жени се стряскат от дългия списък и Карълайн пребледнява. Глория отива да я потупа по рамото.
— Още един ли е имало? — пита тя. Кас кима и Глория ме поглежда с присвити очи. — Вие сте агент Рамирес, нали? Онази, при която водят децата.
Дявол да го вземе.
— Да — признавам, — но моля ви, не споменавайте, че съм идвала. Всъщност не ми е позволено да работя по случая — не и когато съм замесена в него до такава степен. Просто се притеснявах за децата, така че агент Киърни ми позволи да я придружа… — бърборя с умолителна усмивка. — Честно, донякъде се надявах да се натъкна на Нанси, може би да науча как са децата.
— Днес през целия ден е на посещения — съобщава ми Карълайн. — Но мога да й оставя съобщение…
— О, не, не искам да й докарам неприятности — намесвам се бързо. — Предполага се, че не взимам участие, но тези деца…
За моя изненада, Глория видимо се размеква.
— Ще й съобщим, че сте били тук, неофициално. Ако има някаква промяна, съм сигурна, че ще намери начин да ви осведоми.
— Оценявам помощта ви и благодаря!
Тя кима бавно, умислено, все едно съм й дала ценна нова информация.
— Агент Киърни! — от коридора на администрацията тича мъж, който държи яркозелено листче в ръка. Цветът почти съвпада с лака на ноктите му. Мъжът е слаб, среден на ръст, с мек глас. — Когато получите подпис на онази заповед, ето личния ми номер! — Съобщава й той с едва доловим чарлстънски акцент. Това е единственият град, където южняшкият говор е припрян и окастрен едновременно. — Звъннете ми и ще се захванем веднага за работа по списъка, който искате!
Кас благодари и прибира бележката в портфейла си.