— Една доброволка я заведе в столовата. Отидоха за сладолед. Според мен просто я изведоха от стаята… — устната на момичето потреперва леко, но тя си поема остро дъх и изпъва рамене. — Тя наистина харесваше Самюъл. Той й подаряваше всичко, което й се искаше.
— Ядосана е.
— Много ядосана. Все повтаря, че вината е моя… — очите й блестят и тя свежда поглед към брат си. — Мерседес…
— Тук съм, Сара! — сядам до нея на леглото и полагам длан на рамото й.
— Нанси не смята, че ще намери място и за трима ни. Аз не искам… не исках да ни разделят, но ако Ашли е толкова сърдита…
Придърпвам я в странична прегръдка и леко я залюлявам.
— Струва ми се, че Нанси те държи в течение.
Сара кима на рамото ми.
— Тя казва, че ще ми помогне. Може да нямам право на мнение за случващото се, но поне знам какво става.
— Говори ли с дядо и баба?
— Веднъж. Те са… наистина са…
— Имат предразсъдъци?
— Аха.
Кас се настанява в стола до леглото и вдига вежди чак до темето си, но не казва нито дума.
— А и както споменах, Ашли наистина харесваше Самюъл. Ако й се наложи да слуша как дядо и баба говорят лошо за него, според мен ще избяга. Освен това… Сами… — момичето преглъща сълзите си и сърцето ми се къса да я гледам колко много се старае да изглежда силна. Вече знам, че е такава; знам какво е преживяла. — Ти как си постъпила?
Кас шава в стола си. Знае, че имам лична причина да бъда в „Престъпления срещу детето“ — тези работи се разнасят из службата, — но никога не съм й казвала каква е точно.
— Аз бях единственото изведено от дома дете — казвам тихо на Сара, — а близките ми роднини никога не са били вариант. При теб е различно.
— Докторите казват, че съм чиста — внезапно сменя темата тя. — Това е от гледна точка на здравето, нали? Заради болестите?
— Болести, както и това, че със сигурност не си бременна.
— А какво щеше да стане, ако бях? Бременна, имам предвид.
— Много щеше да зависи на какъв етап е бременността, какви са рисковете за здравето ти и кой ще получи попечителство над теб. Няма един-единствен възможен път. Казаха ли ти как заздравяват контузиите?
— Имам инфекция, но казаха, че е наистина често срещана. Ипипе…
— И-пе-пе. Съкращение от „инфекция на пикочните пътища“ и да, наистина се среща често при жените, по всевъзможни причини. За щастие, няма дълготрайни ефекти и лесно се лекува.
— Не ми дават да слагам захар в сока от боровинки!
— Да, много ужасно, нали?
С Кас се задържаме още малко, но не мисля, че Сара лъже, когато казва, че засега е добре. Ашли не се връща, преди да си тръгнем; може и да е за добро. Ако е толкова сърдита, колкото Сара казва, вероятно е бясна и на мен. Не е съвсем логично, но гневът, скръбта и травмата твърде рядко са такива.
— Винаги забравям — казва Кас, когато тръгваме към стаята на Емилия.
— Кое забравяш?
— Колко си искрена с жертвите.
— С децата — поправям я. — Искрена съм с децата и мисля, че всички би трябвало да са.
— Не си заблуда като Дядо Коледа.
— Това е различно. Дядо Коледа не е истински и не иска от тях да му вярват.
Стигаме до стаята на Емилия, пред вратата се представяме и тя ни подвиква да влезем. Обикаля пред високия прозорец с окачена на бинт ръка. Представям й Кас, както направих и със Сара, и я питам как е.
Момичето сумти и гледа надолу към слинга.
— Не искам да го нося, но казват, че трябва.
— Какво има?
— Докторите казват, че рамото ми е извадено и, хм, ключицата е пукната. Казаха, че било така от известно време и искат да нося ръката си така няколко седмици. За да зарасне всичко както трябва.
— Защо това те притеснява?
— Ами…
— Емилия, няма грешен отговор, стига да е честен.
— Изглежда все едно си прося внимание — признава тя и сяда прегърбена на ръба на леглото. — Или показвам на хората най-лесното за нараняване място по себе си…
— Намерили са къде да отидеш, така ли?
И двете с Кас се стряскат.
— Откъде разбра? О! — продължава припряно момиченцето. — Разбира се, казали са ти…
— Не са ми казвали, но няма нужда да се притесняваш, че изглеждаш контузена, докато си в болница. Нали болниците са един вид за това.
— Тя правеше същия номер и в академията — престорено шепне Кас на Емилия, която се изкикотва, честна дума.
Прокарва пръсти по протежение на бинта и намества презрамката му встрани от малката квадратна лепенка, която прикрива изгарянето от цигара.
— Татко има братовчед в Шантили.